Личната хигиена на държавата

С нищо сензационно не изненада междинният доклад на Еврокомисията за България. Санкции няма, похвалите и критиките се удържат в баланс, а ако сте очаквали конкретно споменаване на скандали и имена – преживели сте разочарование. С дебели черни букви в доклада обаче отново ще се откроят два проблема, които дори най-неинформираните европейци (да не говорим пък за самите българи) вече от доста време свързват приоритетно с

България: корупция и престъпност

Този упрек към страната вече толкова се е банализирал, че мнозина сякаш са склонни да го подминат с повдигане на рамене. Но претръпването и отегчението не вършат работа. Напротив, за корупцията и престъпността в България очевидно трябва да се говори с все по-шокираща лексика, а хората и правосъдието – да им се противопоставят със същата бруталност, с която ги практикуват знайните и незнайни бандити, мафиоти, бели якички и обикновени опортюнисти. Тъй че нека го кажем така: попаднала в компанията на богатите и красивите, с тези свои недостатъци България е като човек, на когото му миришат краката. Вярно, наравно е с останалите, седи край масата, разхожда се из просторния общ дом, дори в хладилника има право да бърка, но останалите гледат да стоят по-надалеч. Конфузно и неприятно, особено когато често-често ти казват в очите да обръщаш повече внимание на личната си хигиена...

Тъкмо това е посланието в доклада и слава Богу, че

авторите не са отстъпили пред натиска от София

и не са го смекчили. Да, санкции няма, а и не може да има, защото България е суверенна държава и пълноправен член на ЕС, където правилата и законите се уважават и никому не идва на ум да раздава произволни наказания или да се държи с даскалска арогантност. Но настойчивите реплики към онова, което нарекох “лична хигиена” на държавата са достатъчно недвусмислени, тъй че ако България беше човек, отдавна да се е изчервила от неудобство. Обаче, улисани в коалиционно дребнотемие, притеснени от пронизващия поглед на Бойко Борисов в тила си и на всичкото отгоре леко гузни от своето (отчасти доброволно) безсилие, управляващите в София се пръскат с одеколони и дезодоранти, за да прикрият конфузния недостатък, вместо да се заемат сериозно с политическата си хигиена. Да, законите вече са наред и главният прокурор очевидно има сериозни амбиции, но кой знае защо цялата тази планина от добри намерения досега и мишка не е родила. Когато се разкриват случаи на корупция, това става или случайно, или по сигнал отвън или пък благодарение на безпаметно почтени хора, които си слагат главата в торбата. И нищо не се чува ни за корупция по горните етажи на изпълнителната власт, ни за връзки между подземния свят и демократично избрани публични фигури, които велемъдро говорят по телевизора. Вместо това тромавата съдебна система в самото навечерие на доклада се отличи с още две конфузни присъди: срещу мафиота Желязков и срещу кънкьора Ставийски.

В доклада на Еврокомисията и в коментарите около него, които през идните дни ще се появят и в европейските медии, присъства едно съвсем простичко заключение:

Срещу корупцията и престъпността в България трябва и могат да се борят единствено българските власти

Еврокомисията, ОЛАФ, двустранните и многостранни контакти ще подкрепят и помагат, но България не е непълнолетна държава или член на ЕС втора категория, сиреч – длъжна е да се справи сама. Не го ли стори, и занапред европейската политика и европейският бизнес ще бърчат гнусливо нос в нейно присъствие и ще пазят хигиенична дистанция.