1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Литературни четения на Димитър Динев в Австрия

8 април 2005

Какви са отзивите за писателя в германския и австрийския печат?

https://p.dw.com/p/AujF
Снимка: Bilderbox

“Да живее литературата на мигрантите, защото тя ни дарява писатели като Димитър Динев”, писа неотдавна Тилман Краузе във всекидневника “Велт”. Друг рецензент определи текстовете му като “убедително доказателство за плодовитостта на имигрантската литература”. Може би тази литература е “на мода”, защото възниква във време, когато “другостта” привлича също тъй, както буди и загриженост, във всеки случай списъкът от публикации, посветени на Динев, е дълъг. Най-вероятно обаче причината е в това, че авторът, роден в Пловдив през 1968 г. и от 1990 г. живеещ във Виена, просто ни предлага добра литература. След романа “Ангелски езици” /2003/ Динев, който пише на немски език и наскоро бе отличен с наградата “Шамисо”, публикува наскоро сборникът разкази “Светлина над главата”. Разказите ни срещат с хора от най-различен произход. Действието на някои от тях се развива в България по време на комунизма, на други – във Виена, но Виена на мигрантите, на онеправданите, които ежедневно се борят за оцеляване. Побъркан от любов инспектор подарява на приятелката си чанта от човешка кожа; професионална оплаквачка си “купува със сълзите си къща на Черноморското крайбрежие”; един отчаян “Лазар” се опитва да преодолява граници в ковчега. Старец, бездомник от Украйна прегризва ухото на един плъх. Динев пише за хора, на които животът не прави подаръци, за заробените и прогонените, за търсещите политическо убежище, уличните метачи, войници, лечители, затворници, попове и събирачи на данъци. Динев, сам напуснал родината си, за да търси късмета си в чужбина, не забравя произхода си и всички онези, за които няма спасителен остров.

Прозата му е стилистично безупречна, отличава се дори с удивителна завършеност и същевременно е изпълнена с шега и хумор. Ерих Кестнер нарича немската литература “едноока”, понеже й липсва едното, засмяното око. Българският писател сега като че ли прибавя това око към нея . Човек се чувства сякаш отвлечен в някакъв чужд свят, който обаче бързо се разкрива като онзи, същия, който се е загнездил в дома ни. Авторът дава глас на жертвите, а който иска да ги чуе, има възможност за това на литературните четения на Димитър Динев, посрещнати през последните седмици с възторг от стотици слушатели в Австрия.