Къде точно свършва солидарността

Коментар от Клаус-Дитер Франкенбергер

Не е ясно дали референдумите в Ломбардия и Венето за повече финансова автономия обслужват именно тази цел или по-скоро интересите на инициаторите от Лега Норд. Защото според италианската конституция, по финансови въпроси регионите могат да преговарят с правителството. За тази цел не са необходими никакви референдуми, още по-малко пък необвързващи като тези в неделя. С други думи, в случая просто беше разигран един политически театър. Независимо от това трябва да се каже, че за по-широки финансови компетенции на двата региона гласува огромното мнозинство от хората, участвали в референдума – в Ломбардия гласа си подадоха 38%, а във Венето цели 95%. Всички тези хора смятат, че техните данъци, които се пренасочват към бедния Юг, някъде по пътя изчезват в черни дупки – и закономерно искат тези пари да се харчат по-наблизо до тях самите. Явно им е дошло до гуша от преразпределяне и апели за солидарност. Но това е просто умален модел на общоевропейската дискусия. В тази дискусия Италия много обича да адвокатства в полза на един финансов механизъм, който пренасочва пари именно от север на юг.

Изводът: солидарността достига предела си тогава, когато избирателите вече започнат да я усещат като несправедливост.

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main