Краят на ЩАЗИ

Пред централата на ЩАЗИ напрежението нараства с всяка изминала минута. Демонстраните крещят все по-яростно: "Отворете портата"! Всъщност призивът на правозащитниците от движението "Нов форум" е за мирен протест под мотото "С фантазия и без насилие". Демонстраните обаче освиркват дори известната правозащитничка Бербел Болей, която ги призовава към спокойствие. Датата е 15 януари 1990 година.

Портата наистина се отваря

и демонстрантите нахлуват в централата на най-ужасния апарат на комунистическия режим. Усилията им да намерят ценни уличителни документи от архиви, остават напразни. Вместо това пред очите им се разкрива невероятна картина от тогавашните времена на лишения - рафтове, пълни с деликатеси.

Успешният щурм на опозиционните сили се оказва последния трик на ЩАЗИ. Дни преди това служителите на източногерманската Държавна сигурност са тренирали как да постъпят в такъв момент. Портата, която се отваря под натиска на демонстрантите отвежда към продоволствения отдел на страховитата служба. В същото време там, където се намират ценните архиви,

машините за унищожаването им са прегряли

На демонстрантите им трябват няколко дни, докато се ориентират в лабиринта от коридори и отдели и намерят вярната посока. Все пак щурмът има огромно значение, защото благодарение на него първият демократично избран парламент на ГДР взема решение за разсекретяване на архивите на ЩАЗИ. Първоначално медиите наричат създадената за това институция службата на Гаук по името на първия й ръководител.

Днес, 19-години по-късно сегашната ръководителка на службата за разсекретяване на архивите на ЩАЗИ Мариане Биртлер твърди, че интересът на хората към авторитарната машина на ГДР не е намалял:

"Защото архивите ни помагат по най-различни начини. Те помагат на жертвите на диктатурата да изяснят съдбата си, помагат ни и на нас, да научим какви са били тогавашните структури на властта, да си отговорим на въпроси за вината и отговорността", каза днес в интервю за Дойчландрадио Мариане Биртлер.

В оглавяваната от нея служба се намират архиви, чиито страници, поставени една до друга, са с дължина 180 километра.

Безценна помощ за журналисти и научни работници

са и съхраняваните там над един милион снимки и диапозитиви, почти пет хиляди филми и над 20 хиляди дискети и магнитни ленти. Макар че в първите месеци след падането на Берлинската стена служителите на ЩАЗИ са успели да унищожат най-малко десет процента от документите, в службата на Мариане Биртлер са най-добре запазените архиви на тайни служби в бившия соцлагер. Преди няколко години бяха създадени дори специални машини, с помощта на които могат да се възстановят нарязаните и накъсани на парчета документи.

19 години след щурма на централата на ЩАЗИ германската канцлерка Ангела Меркел влезе днес за първи път там:

"Известнно е, че ние не искаме да свеждаме живота в ГДР до тайните служби и комунистическата диктатура, само че би било лекомислие, ако престанем да напомняме за тези структури и прекратим изследването им. Защото нищо не бива да бъде забравено, но и защото младите хора трябва да познават опасностите, които носи една диктатура", заяви от собствен опит като източногерманка Ангела Меркел.