Коментар за приключилата близкоизточна обиколка на Джордж Буш
17 януари 2008
Много повече се очакваше от 8-дневната близкоизточна обиколка на Буш, и ако американският лидер е честен пред себе си, той трябва да признае, че не е постигнал целите си. Посещението му трябваше да вдъхне нов живот на мирния процес между Израел и палестинците, да засили и разшири фронта срещу режима в Иран, да окуражи демократичните процеси в региона и да повлияе, макар и умерено, върху цената на петрола. Както изглежда, нищо от това не е постигнато. А с това и окончателно са погребани надеждите, че в последната година от управлението си чрез успехи на близкоизточния фронт Джордж Буш може да си спечели почетно място в историята.
Много цели - малко резултати
Централна тема в разговорите му беше израелско-палестинският конфликт, с който американският президент предпочете да не се ангажира пряко през последните 7 години. Двамата лидери - Ехуд Олмерт и Махмуд Абас обаче имат интерес от постигането на напредък в мирния процес, и все пак се съгласиха да започнат преговори по основните въпроси.
Неизпълнените условия
По този път Олмерт загуби един от консервативните си коалиционни партньори, досега обаче не е опразнил нито едно еврейско селище в окупираните палестински територии, не е премахнал нито едно заграждение или контролен пункт и на практика засили нападенията срещу "Хамас" в ивицата Газа и на Западния бряг. Малко повече гъвкавост би облекчила не само живота на Абас, но и би направило по-лесни разговорите на Буш в Персийския залив, Рияд и в Египет. В района са готови да подкрепят сключването на мир между Израел и палестинците, както отдавна вече потвърди Арабската лига. В тази връзка обаче от Израел се очаква готовност да освободи окупираните територии, а от Вашингтон - нещо повече от само добри думи.
Докато това остава неизпълнено, Буш не може да очаква подкрепа за политиката си спрямо Иран. Още повече, когато дори американските тайни служби развенчаха мита, поддържан и от Буш, че Техеран представлявал ядрена заплаха. Просто страните от региона не искат да рискуват отношенията си с Иран и да залагат на нещо без ясен изход.
Що се отнася до демократизирането на региона - нито една от страните в нея не е особено въодушевена от идеите на Буш. Най-малкото заради неубедителните опити в това отношение на Вашингтон в Близкия Изток. И този път съвсем не е нужно да се дава дори примерът с Ирак ...