1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Държавно санкционирани убийства

Георги Папакочев10 август 2016

Ердоган иска да върне смъртното наказание. Същото искат и българските популисти. Георги Папакочев разговаря с двама правозащитници.

https://p.dw.com/p/1Jf7n
Тук се изпълнява "смърт чрез разстрел"Снимка: picture-alliance/dpa/T. Nelsen

Турският президент Ердоган очевидно възнамерява да възстанови смъртното наказание в страната. Целта му навярно е да елиминира физически висшите офицери и политическите си противници, които подозира като организатори на неуспешния заговор. Германската канцлерка Меркел и френският президент Оланд веднага заявиха, че Анкара не бива да възстановява смъртното наказание, ако желае някога да стане членка на ЕС. Външната министърка на ЕС Федерика Могерини пък припомни на Турция, че членува в Съвета на Европа и е подписала Европейската конвенция за човешките права.

"Смърт чрез разстрел"

И в България въпросът за смъртното наказание понякога все още излиза на дневен ред. Смъртната присъда беше отменена от 38-то Народно събрание още в края на 1998 година. Тогава законодателят я замени с доживотен затвор без право на помилване. Последната присъда „смърт чрез разстрел“ беше произнесена през същата 1998, но не беше изпълнена. Струва си да си припомним едно изказване на известния общественик проф. Михаил Константинов отпреди 5 години, по повод Световния ден за борба срещу смъртното наказание. Тогава той се позова на председателя на Европарламента Йежи Бузек, че „смъртта не може да бъде разглеждана като форма на справедливост“. Професор Константинов обобщи, че в крайна сметка „Изпълнението на смъртната присъда е убийство. Легализирано, организирано и изпълнено от държавата, но все пак убийство“. А по повод периодичните искания за възстановяване на екзекуциите в България, бившият конституционен съдия и съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург Димитър Гочев каза, че държавата не може да се връща към този „канибалски обичай хората да се избиват помежду си“, тъй като тя разполага с достатъчно лостове и механизми, с които да пресече престъпността и нейното разрастване.

„Турция на Ердоган имитира демокрация още от идването му на власт. Подобно е и сегашното управление в България, защото вече неприкрито се говори за създаване президентска република със същата цел“, казва пред Дойче Веле адвокат Николай Хаджигенов, юридически защитник на пострадали от полицейско насилие граждани, включително пред ЕСПЧ в Страсбург. „За съжаление, хората проглеждат късно. Още преди години, когато в Турция промениха конституцията, стана ясно, че тоталитаризмът в най-лошия му вид се възражда. И сегашното искане на Ердоган по същество няма нищо общо с правото, правовата държава или демокрацията. Целта е саморазправа с опозицията и бетониране на едноличната власт. Ужасно е, че през 2016 г. безмълвно наблюдаваме възраждането на режим, който повтаря историята на Хитлерова Германия или на Сталинските репресии”, смята адвокат Хаджигенов.

Турция би обърнала гръб на Европа

Mihail Ekimdjiev
Михаил ЕкимджиевСнимка: BGNES

„Турция, заедно с общността на страните от Съвета на Европа, която обхваща близо 700 милионно население, е ратифицирала Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи”, припомня от своя страна адвокатът-правозащитник и председател на Асоциация за европейска интеграция и права на човека Михаил Екимджиев. Той добавя, че Конвенцията принципно забранява смъртното наказание и издига правото на живот начело сред основните права и свободи на гражданите. „Казано иначе, държавата има негативното задължение по никакъв повод да не отнема човешки живот, включително и под формата на смъртно наказание, както и позитивния ангажимент, ако някой отнеме човешки живот, да направи всичко възможно за пълно разследване и наказване на извършителите”, смята Екимджиев. „Ако Турция реши отново да въведе смъртното наказание, дори в рамките на обявеното извънредно положение, тя безусловно ще бъде изключена от Съвета на Европа”, категоричен е адвокат Екимджиев.

Подобно на турската ултрадясна Партия за национално действие, която вече подкрепи намерението на Ердоган за възстановяване на смъртното наказание, в България формации като „Атака“ и двете партии от Патриотичния фронт (ВМРО и НФСБ) продължават да правят опити да внесат в парламента искане за връщане на смъртните присъди. Защо тъкмо национал-популистите се оказват най-яростни защитници на легализираните от държавата убийства в мирно време? Адвокат Николай Хаджигенов смята, че посланията на крайните националисти са насочени към онези, които предпочитат да вярват, без да мислят, и реагират емоционално, а не рационално. „Целта на национал-популистите е една – власт! Власт заради самата власт и за облагите, които я съпътстват. По цял свят тези хора не преследват нищо друго. Ако не си мислещ човек, предложенията им ти въздействат като ястията на веригите за бързо хранене - ухаят добре, имат приемлив вкус, а всъщност са боклук”, казва той.

Wahlplakat der bulgarischen Nationalistenpartei
Когато говорят за "ред и сигурност", те мислят за смъртно наказаниеСнимка: DW/M. Ilcheva

Наоколо бродят страшни хора...

„Популистите се хранят от страховете на хората”, продължава темата адвокат Михаил Екимджиев. „Когато искат смъртно наказание, те всъщност внушават, че наоколо има едни много страшни хора, опасни врагове, които ни дебнат зад всеки ъгъл. Това повишава чувството на тревожност, особено у гражданите на определена възраст, с особен манталитет и специфичен образователен профил. И тъкмо този страх захранва национал-популистите. Той ги прави по-популярни и по-разбираеми за посочените кръгове. И те започват да трупат рейтинги, да печелят места в парламента, а оттам - да водят обикновено деструктивна и антиобществена политика. Най-лошото е, че когато експонират страховете на хората, всички те рушат ценностите на демократичното общество. И в Турция, и в България“, казва правозащитникът Михаил Екимджиев.

Все пак, като член на ЕС и на Съвета на Европа, България не може да върне смъртното наказание. А и законодателите в София очевидно нямат намерение да поставят под въпрос сегашната уредба.