Коалицията на нежелаещите (с ГЕРБ)

„Няма да правя коалиция с реформаторите“, отсече ядосано лидерът на ГЕРБ и самообявил се за следващ министър-председател Бойко Борисов. Категоричното му заявление насочи отново вниманието върху състоянието на т.нар. традиционна десница, която и на тези избори отива с организационни и личностни напрежения. И отново изглежда оплетена в темата за отношението си към ГЕРБ, вместо да предложи ясна алтернатива на избирателите.

Бойко Борисов каза още, че само самостоятелно мнозинство от 121 депутати ще го върне във властта, а ако няма - „Реформаторите да си правят правителство с БСП“. Симпатизанти на Реформаторския блок (РБ) отговориха на това с остроумие – „До вчера ни обвиняваха, че връщаме ГЕРБ на власт, вече ни обвиняват, че връщаме БСП на власт“. Извън шегите обаче тази ситуация отваря нова възможност пред Радан Кънев, Меглена Кунева и компания – да избягат от разговора, който не отива по-далеч от „Само аз мога да бия комунистите“ до „Да не допуснем мутрата във властта“.

Кой още не желае с ГЕРБ?

Това обаче няма да стане преди средата на септември, когато блокът ще проведе първия си конгрес, ще избере свой лидер и евентуално ще представи своята визия за бъдеще на България. Очакваното избиране на Радан Кънев за председател на РБ ще донесе повече яснота и категоричност в позициите. В същото време обаче предизвиканите от него структурни промени отнемат от енергията и времето за разговор с избирателите. На този фон доверието на десните избиратели бе поискано и от коалиция „Десните“, която вече получи определението „Реформаторски блок-2“. Партии и лица от същата среда – като Надежда Нейнски, Мария Капон, Илко Семерджиев, заявиха категорична позиция срещу сътрудничество с ГЕРБ, обвиниха реформаторите в „залитане към центъра“ и единствени поискаха извинение от служебния премиер Георги Близнашки, който обяви комунизма за „един светъл идеал“.

Минусите и на двете формации са очевидни – реформаторите все още нямат достатъчно ясна идентичност, „десните“ пък не могат да скрият личните мотиви и обида от бившите си партньори. Плюсовете също се виждат – РБ вече има стабилно присъствие и всички проучвания прогнозират влизане в следващия парламент. „Десните“ пък имат ясни позиции, но и значително по-малка подкрепа. Без сериозна и бърза промяна, най-вероятният резултат ще бъде неентусиазирано и немасово гласуване за тези формации, а както често се е случвало - по-малките да получат точно толкова, колкото няма да достигне на по-големите.

А разширение?

Лидерите на Реформаторския блок дават знак, че са осъзнали необходимостта от промяна. В изказванията им все по-често се появяват неформалната група за натиск „Протестна мрежа“ и партия „Зелените“ като най-желани партньори. Официални преговори няма, но отделни лица от „Протестна мрежа“ са канени в листите на реформаторите, а „Зелените“ публично огласиха своите условия за коалиция. Сред тях са отхвърляне на всякакви опити за добив на шистов газ в България, продължаване на забраната за ГМО и недопускане на сътрудници на бившата Държавна сигурност във властта. „Протестна мрежа“ още преди време обяви условията си за партньорство с политически партии: парламентарна комисия „Кой“ за разследване на модела „Пеевски“, разследване на развитието на проекта „Южен поток“ в България, както и търсене на международна помощ за операция „Чисти ръце“. Съвпаденията между позициите на трите организации засега изглеждат повече от разногласията, но и само толкова - няма никакво реално движение напред по този път.

Два са факторите, които ще определят в близките седмици развитието на този процес. Единият е неизбежността от разширяване на формулата за явяване на изборите – това е единственият път за превръщането на енергията и влиянието на отделните организации (колкото и малко да изглеждат те поотделно) в общо действие и обща оферта към гражданите, за които изборът не се ограничава само между ГЕРБ и БСП. Докато този фактор ще работи в посока ускоряване на сближаването, вторият фактор ще го бави колкото може повече. Това е инерцията на партийните ръководства, които вече са пресметнали евентуалните депутатски места и са ги разпределили на квотен принцип. Този познат рефлекс винаги досега е допускал най-много т.нар. „гражданска квота“ някъде в дъното на листите, което обаче няма да бъде достатъчен знак към избирателите, че става дума за нещо различно от закичването с гражданска брошка.

И понеже този филм е гледан много пъти, финалът е известен на всички - след изборите отново ще се питат защо хората не са излезли да гласуват.