1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво си обещават през 2018 германците?

Инес Айзеле
1 януари 2018

Повече спорт, здравословно хранене и спиране на цигарите - това са класическите добри намерения на повечето хора през новата година. Германците пък си пожелават по-малко стрес и повече време за семейството.

https://p.dw.com/p/2qBQF
BdT - Neujahr 2018
Снимка: picture-alliance/XAMAX

Колко жалко, че след няколко чаши вино добрите намерения потъват в забрава. Често те не са достатъчно премислени, или са просто прекалено амбициозни.

Според психолога Ханс-Вернер Рюкерт, провалът на намеренията е залегнал още в клишето на новогодишните пожелания. "Ако някой например иска да промени хранителните си навици може да вземе решението вероятно преди нова година. Но истинската работа тепърва предстои“, казва той. Рюкерт предлага следния вариант за избягване на разочарованието от неизпълнените намерения: "На третия или четвъртия ден от новата година човек взема лист хартия и молив и си прави план за действие, който съдържа както предимствата, така и недостатъците. Първоначално си причинявам повече мъки, мускулна треска или глад. Добре е още в началото да съм наясно с това и да имам предвид и задните вратички. Например какво правя, когато искам да правя крос, а навън е тъмно и вали? Или пък какво може да замести цигарата след ядене“, казва психологът.

Самоусъвършенстването

Много от намеренията, които си поставят хората за цели през новата година, са останали едни и същи години наред. Въпреки това мисленето на хората се е променило. Става дума за самоусъвършенстването, или склонността на хората да съчетаят и оптимизират перфектно личния и професионалния си живот. За това спомагат, между другото, и новите технически възможности, като апликациите, които измерват броя на крачките или изчисляват калориите. Този феномен е свързан с "преустройството, или както казват някои - с разрушаването на социалната държава“, посочва Рюкерт.

С настъплението на неолибералната идеология ние ставаме свидетели на прехвърлянето на отговорността от държавата към отделната личност. Неолибералната идеология ни внушава, че ние сме ковачи на собственото си щастие. Ние сме отговорни за всичко - и за успехите, и за провалите. А това всява страх у хората, продължава психологът. И какъв по-добър катализатор срещу страха от провал и желанието за усъвършенстване от социалните медии? Във Фейсбук, Туитър и Инстаграм хората се представят откъм най-добрата си страна: демонстрират със снимки колко добре тренирано тяло имат, какви прекрасни приятели имат, каква изключителна отпуска са направили или колко е сладък домашният им любимец. Ето какво казва по този повод психологът Рюкерт: "Чрез интернет, и специално чрез социалните мрежи, човек днес непрекъснато може да се сравнява с другите. И в едно общество, което се държи така, сякаш няма достатъчно място под слънцето, това създава значителен конкурентен натиск, когато приятели и познати постоянно ни заливат с информации за това, какво правят".

Повече стрес

Резултатите от анкетата на здравната каса DAK също потвърждават, че социалните мрежи допринасят за повече стрес. Така например 34 процента от младите германци на възраст между 14 и 29 година искат да прекарват по-малко време в интернет или със смартфоните си през новата година. Ако вземем предвид всички възрастови групи, всеки шести германски гражданин планира да ограничи присъствието си в онлайн. И докато постоянното сравняване с другите окриля и вдъхновява хората с високо самочувствие, то може да демотивира и депримира несигурните, които се ориентират предимно по тези сравнителни мащаби.

Psychologe Hans-Werner Rückert.
Хайнс-Вернер Рюкерт: "Истинската работа идва после"Снимка: Klaus Mellenthin

Феноменът на самоусъвършенстването не се проявява еднакво силно в различните социални слоеве, продължава Рюкерт. Той е установил, че студентите са загрижени повече от всякога за бъдещето си, макар, обективно погледнато, те да са в добра ситуация. Само 4 процента от завършилите висше образование са безработни. "Но под мотото "само най-силните оцеляват" те се хвърлят в борбата за оцеляване и се опитват да се самоусъвършенстват, умножавайки квалификациите си“, казва Рюкерт.

Не си поставяйте прекалено амбициозни цели

Според психолога, би било добре хората да осъзнаят до каква степен могат да се сравняват с другите и защо се стремят към определени неща. На второ място могат да се запитат дали са доволни от собствената си ситуация, какви ресурси могат още да включат и кога всичко това им идва в повече. "Хората са склонни да си поставят твърде високи цели. Човек не бива да мисли само за положителния краен резултат, а трябва да се радва и на постигнатите междинни цели“, казва психологът.

А какви са неговите лични намерения за 2018 година? "Просто се опитвам да бъда жив и здрав. И да бъда поносим за околните. Винаги обаче се случва нещо друго, от това което очакваш. Пък и не съм първа младост. А това, което съм искал непременно да постигна, вече съм го сторил в миналото“.