Какво още иска Европа от Сърбия?
6 август 2008Предаването на бившия водач на босненските сърби Радован Караджич на трибунала в Хага може да се разглежда като модерна търговия с хора. Защото от гледна точка на Сърбия наистина става дума за
бартерна сделка
издирвани предполагаеми престъпници срещу бързо присъединяване към ЕС. Това се подсилва и от поведението на европейските политици, които подчертават, че Сърбия може да се надява на европейско членство чак след като предаде и Ратко Младич.
Всъщност този негативизъм не е подходящ. Защото новото проевропейско правителство в Белград доказа с предаването на Караджич, колко сериозно е желанието му за промяна на страната. Сръбското ръководство подчерта по този начин, че е готово за дълбоки реформи и за подчиняване на европейските ценностни норми. А те повеляват, че хората, обвинени за военни престъпления, трябва да бъдат дадени на съда. Именно тази Европа сега трябва да приеме Сърбия с отворени обятия в своите редици. Защото
ЕС няма завършен вид без държавите от Балканите
ЕС може по най-добър начин да изпълни ролята си на миротворец, само ако приеме всички бивши югославски републики заедно. Само така могат да заздравеят раните от войните през 90-те години. В случая не става дума за бързото приемане на тези страни, а за даването на ясен сигнал от Брюксел, който да им казва: Да, ние искаме да ви приемем, ако вие продължите да реформирате своите политика, икономика и общество. Тъкмо такъв ясен сигнал е необходим на Белград, защото задържането на Караджич не е неоспорвано във вътрешната политика. Ако Европа не подаде такъв сигнал, надмощие ще придобият онези сили, които и на други места по Балканите далеч не са победени. В крайна сметка това отново ще разпали и конфликта около Косово. В момента сръбското ръководство се е примирило с отделянето на бившата си провинция. Подобно нещо се чува от средите на политиците в Берлин и Белград. Но истинско желание за компромис по косовския въпрос, белградското правителство ще покаже само, ако бъде постигнат ясен напредък по отношение на сближаването с Европа. Освен това президентът Тадич поема и висок личен риск. Неговият предшественик Джинджич беше убит от радикалисти, след като беше поел по пътя на демократизацията след свалянето на Милошевич. Радикалистите сега заплашват и Тадич. Само Западът може да осуети нови подобни убийства: като доведе до успешен край споменатата вече политическа сделка.