1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво обещава Европа на Западните Балкани?

Ханс Винклер
28 март 2018

Страните от Западните Балкани трябва да получат перспектива за членство в ЕС. Обещаят ли им се обаче конкретни дати, усилията за реформи могат да угаснат, защото те ще сметнат, че членството им е в кърпа вързано.

https://p.dw.com/p/2v6UU
Symbolbild Westbalkan Flaggen (mit EU)
Снимка: picture-alliance/Photoshot/Qian Yi

Австрийската външна министърка Карин Кнайсл вече не иска да използва наложилия се през годините израз "Западни Балкани". Тя предпочита да говори за "югоизточноевропейски държави", като визира Албания и държавите от бивша Югославия, които за разлика от Хърватия и Словения, все още не са пълноправни членове на ЕС, т. е. Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово и Македония. Всички те имат изгледи един ден да станат членки на ЕС. Сърбия и Черна гора имат повече шанс да бъдат приети по-скоро от другите, но не по-рано от 2025 година.

Думата "Балкани" не звучи добре. "Австрия е една немскоговоряща балканска страна и корупцията ѝ произтича от народа!" Така през 1960-те години един политик от Австрийската народна партия (АНП) парафразира първия параграф на австрийската конституция. На Бисмарк пък принадлежи изречението, че Балканите "не струват костите даже само на един померански гренадир". Съществуват достатъчно пренебрежителни конотации за името, което всъщност е чисто географско понятие.

След края на Османската империя понятието "балканизация" става символ на властовия вакуум вследствие на разпадането на тогавашния политически ред. "Балкански" са етническите конфликти, братоубийствените граждански войни, религиозно обремененият национализъм, клиентелизмът, зависимостта от чужди сили, както и корупцията и общата изостаналост. След края на югославските войни западната балканска дипломация просто раздели произволно трите най-важни бивши югославски републики. Словения веднага беше обявена за "западна" и "европейска", въпреки че в никоя друга държава от бивша Югославия старите комунистически структури в икономиката, медиите и политиката не са останали на власт и до днес, както е в Словения.

За другите държави от бивша Югославия беше създадено понятието "Западни Балкани", неречено от Пол Лендвай "фантомно понятие на политическия жаргон на безсмислието". По този начин една "чиста проба средноевропейска държава" като Хърватия беше причислена към Балканите. Причината е ясна. Хърватия трябваше да бъде представена като също толкова виновна за войните, колкото и Сърбия. В този смисъл Карин Клайсл прави добре, че иска да премахне това понятие.

Обвързваща европейска перспектива

Четвърт век след разпадането на Югославия останалата Европа осъзна, че в Югоизточна Европа е възникнал политически и икономически вакуум, който много бързо може да се превърне в проблем на сигурността. Затова сега и Австрия реши, че на тези държави трябва да бъде дадена обвързваща перспектива за пълноправно членство в ЕС. Австрийски дипломат заяви, че ако те не получат тази надежда, на терена ще навлязат други играчи като Китай, Русия, Турция и Саудитска Арабия.

Infografik Westbalkan und die EU Englisch
Тази графика показва докъде са стигнали страните от Западните Балкани с европейската интеграция

Австрия, заедно със сегашния ротационен председател България, включи темата за балканските държави в програмата за предстоящото си председателство от 1 юли. В Германия пък въодушевлението не е особено голямо. В Берлин смятат, че кандидатите първо трябва да изпълят изцяло критериите за членство, които включват редовни избори, върховенство на закона, както и уреждането на граничните конфликти. Най-проблемните държави са забравената Македония и Босна и Херцеговина. Македония е изолирана от безотговорната политика на Гърция за името и компенсира това с гротесков национализъм. Босна и Херцеговина пък е отворена врата за ислямския радикализъм.

Стряскащи примери

В подхода си към тези страни ЕС е изправен пред дилема. Ако посочи конкретни дати и перспективи за преговори, ще постигне само едно. Реформаторските усилия в тези страни ще угаснат, защото те ще сметнат, че присъединяването им е в кърпа вързано. Ако не го стори, ще постигне същия ефект. Защото засегнатите страни ще си кажат, че така и така не си струва да правят нещо за присъединяването си. Румъния и България минават за стряскащи примери на прибързано присъединяване. ЕС не трябва да повтаря грешката си и да очаква нужните реформи едва след присъединяването, а трябва да ги види реализирани преди това.

Умората от разширяването в ЕС има и още една проста причина. С всеки нов член на съюза влиянието на старите страни-членки ще отслабва.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми