1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Какво ни чака на дъното на кладенеца?

Автор: Андрей Райчев/Редактор: Александър Андреев30 март 2009

Последният аргумент на кризата е страшен и не подлежи на обжалване. В същото време политиците от двете страни на Атлантическия океан боравят с властта си така, сякаш е най-слабата в историята, твърди Андрей Райчев.

https://p.dw.com/p/HMYM
Финансова суша навсякъде по света...Снимка: picture-alliance / dpa

Какви са шансовете на политик (не само в България), който се обърне към избирателите си със следния текст: „Прекалено много получавате. А прекалено малко работите. И освен това нашата страна се държи прекалено самостоятелно и трябва да си ограничим суверенитета". Нулеви шансове за подобен политик, нали?

А какво става, ако тези думи са самата истина? Става, което виждаме сега в света. Започва страшна криза, която в крайна сметка докарва хората до там, където те не искат сами да ходят: Докарва ги да работят повече и за по-малко пари. Накарва ги да ограничат суверенитета на държавата си...

EU-Erweiterung Symbolbild Bulgarien Eu-Flagge und Bulgarienkarte mit 1 Euro Münze
България не изживява първата си кризаСнимка: AP

На нас, българите, няма защо да се разказва тази история, защото тъкмо тя ни сполетя преди петнайсет години. Не искахме да се разделим с безплатното здраве и образование. Не искахме да закриваме предприятия. Не искахме да ставаме слугите и зидарите на Европа.

Искахме да сме независима държава

И на петата година такъв циклон ни помете, че загубихме всичко това наведнъж. Плюс целите си милиардни лични спестявания. Започнахме да работим за по 50 долара на месец. И т. н. Тоест, кризата стори онова, което ние и нашите лидери се инатяхме дори да си въобразим. Разбира се, стори го дваж по-жестоко и триж по-несправедливо, отколкото бихме го направили доброволно.

Навремето Жан-Батист Колбер, един от строителите на Велика Франция и министър на Луи XIV, е заповядал на армейските оръдия и снаряди да бъде изписано: „Последният аргумент на краля". Та не е лошо да запомним, че и кризата има своя последен аргумент; той е страшен и не подлежи на обжалване.

Какво обаче виждаме днес като масова реакция на европейците и особено на американците? На политиците се забранява да произнасят санкциониращи и/или мобилизиращи реплики. Тоест, продължават да се държат с властта си като с най-слабата власт в историята на човечеството.

Какво обаче искат и чакат от тази власт? Да направи... нещо. Такова, че да стане пак хубаво. В смисъл както преди. „Решете въпроса с пари!" „Ама не може" - казва плахо някой експерт. „Няма, не може. Ако не можете вие - сменяме ви и слагаме такива, които могат", незабавно реагира обществото и отпочва стачки.

Идва ли световно правителство?

Symbolbild Inflation Geld Einkauf
Светът започна да си брои стотинкитеСнимка: picture-alliance/Godong

Паникьосана, слабата власт енергично начева да действа. Но понеже има на разположение само едно копче - тя просто го натиска и натиска. Тоест: печата пари и национализира, откупува. „Не помага" - съобщава тя плахо на електората след месеци. „Изсипахме три хиляди милиарда долара и не помага." „Тогава накажете някого" - казва умното население. И веднага се сеща за триците.

Внимание! Населението дотук е дало три чувала брашно на капиталистите, но се сеща за 100 трици, които мениджърите са си поделили като бонуси. От последното населението се дразни страшно. И т. н. И какво стои на дъното на този наш кладенец? Какво значи ни чака? Нищо изненадващо: единствено и само споменатият последен аргумент на кризата - рухване на валутата, всеобщо обедняване и загуба на спестяванията, повече работа за по-малко пари и ограничаване на държавния суверенитет. Тоест, поява на елементи на световно правителство и нова световна валута. Същото, което Америка и Европа могат да направят и сега веднага, без да падаме в кладенеца.