Какво е да си жена и да преподаваш на млади араби?

ДВ: От 30 години преподавате немски на бежанци и мигранти. Какви са тези хора, как изглежда днес един Ваш клас?

Гудрун Мекер: Моите ученици са от различни страни и различни религии. В часовете това няма значение, освен в отделни случаи - например по време на Рамазана. Тогава някои от учениците си мислят, че могат да изкръшкат, понеже така им е по-удобно. Те не могат и да учат като хората, защото са тежко изтощени - нали цял ден нямат право да пият вода. Отсъствията заради религиозни празници обаче са забранени. Забранено е също така да се молят по време на час. В езиковата школа се намираме в обществено, а не в религиозно пространство. Макар че е частна, тази школа е подчинена на правилата на Федералната служба за мигрантите и бежанците.

ДВ: А какви са по-точно учениците: повече мъже или повече жени? На каква възраст?

Мекер: Много, много повече са младите мъже. Понякога има и мъже около 50-те, но рядко. Жените са относително малко.

ДВ: Вие като жена имате ли някакъв проблем с тези млади мъже?

Мекер: Абсолютно никакъв! Аз дори предпочитам да работя с млади мъже, защото те имат повече чувство за хумор. Разбира се, това си е мое лично мнение. Някои колежки водят чисто женски групи - и там явно е много по-трудно. Жените не учат толкова бързо. Първо, защото повечето от тях (особено жените от Еритрея) обикновено нямат никакво образование. И второ, защото не са амбициозни. Но когато в групата има мъже, те дърпат напред и останалите.

ДВ: Без проблем ли Ви възприемат тези млади мъже като учителка?

Мекер: Без никакъв проблем. Но има колежки, на които им е трудно. Според мен учителката на първо място трябва да се наложи като личност. Това е един труден баланс. Трябва да имаш авторитет, но в същото време е важно да се създаде и забавна атмосфера с учениците. Е, не прекалено забавна, разбира се. И не на последно място - трябва да си човечен. До тази смесица от различни компоненти човек се добира единствено благодарение на дълъг опит. Но умееш ли го това - гледат те в очите. По-младите учителки, които идват директно от университета, в началото срещат големи трудности. Аз отдавна съм осъзнала, че трябва на всяка цена да се наложа. Строга съм, но винаги се вслушвам и в проблемите им. В същото време съм и много предпазлива, защото знам, че не бива да се вярва на всичко, което ми разказват.

ДВ: Значи сте си изградили авторитет, който младите мъже приемат?

Мекер: Е, понякога в началото се бунтуват. Но какво да ги правиш, та те са почти деца, 20-годишни еритрейци без никакъв опит… С младите сирийци обаче е друго. Те от самото начало добре знаят: аз съм учителката, а те са учениците, които искат да научат нещо. Вярно, веднъж имах и ситуация на конфликт. Една млада и много религиозна сирийка не желаеше да ме приеме като учителка и стана дори агресивна. Но, забележете, това беше жена, а не млад мъж.

ДВ: Казахте, че понякога става дума и за лични проблеми…

Мекер: Гледам да се държа настрана от такива разговори. Е, в междучасията понякога възникват и такива въпроси, но не и по време на час. По време на учебните занятия гледам да им говоря за политика, да им обяснявам как изглежда този свят. Че той не се състои само от Сирия и Германия, че има още много други страни. Често разглеждам с тях картата на света и ги карам да ми посочват една или друга държава. И с потрес установявам колко малко знаят, включително и за политиката. Те просто са щастливи, че са избягали от войната и не искат нищо друго, освен добър живот в Германия. Но как се изгражда този добър живот и че предпоставка за него е да има общество - за повечето от тях това е съвсем нова мисъл. От Германия те просто очакват да им реши личните проблеми, а не да ги включи в едно общество, към което да дават своя принос.

ДВ: А за какво точно си говорите в междучасията?

Мекер: Жените обикновено са по-отворени. Мъжете - като мъжете по цял свят - се държат настрана от личните разговори. Техните въпроси обикновено са практически: кой ще им плати билетите за градския транспорт, как да попълнят един или друг формуляр, който не разбират. Моите ученички и ученици от арабските страни са много гостоприемни и все ме канят на гости. На няколко пъти ходих, но бързо разбрах, че няма смисъл, че това е просто ритуал, че не се установява контакт. Защо го правят изобщо - това и до днес е загадка за мен. Те не желаят да се отворят, а това е тъжно…

ДВ: Може би виждат във Ваше лице единствено учителката?

Мекер: Най-добрият тип учителка, който познавам, е майчинският тип: жени, които въпреки това са и строги. Това е най-ефикасното, то работи най-добре особено при младите мъже: хем майчинско отношение (но в стриктни граници), хем строгост, от която имат нужда. Скръцваш със зъби и казваш: „Всеки ден в 8:00 да си тук!". И ако той на няколко пъти ти се яви чак в 8:10 - веднага го нанасяш в сводката. Иначе нямаш авторитет.

ДВ: А как им върви с немския?

Мекер: Средно половината ми ученици успяват да вземат заключителния изпит. Но във всеки курс има и безнадеждни случаи. Такива ученици аз просто се опитвам да ги окуражавам, че един ден ще се научат поне да четат. Но не е само езикът - има и още нещо много важно. За тях това е уникална възможност да се съберат с хора от други религии и националности и да образуват заедно някаква общност. Тази общност се оказва за тях нещо наистина ценно.

ДВ: А няма ли между тях и напрежения - политически, етнически, религиозни?

Мекер: В редки случаи има, но аз веднага прекратявам подобни разговори - в това отношение съм много строга. Когато понапреднат с езика, водя с тях и политически разговори - най-вече за разделението между държава и религия и сходни теми. Разбира се, не мога да надникна в главите им и да разбера какво мислят по въпроса. Но те добре знаят какво им е изгодно да говорят - в това отношение не си правя никакви илюзии.

ДВ: Но те може би разговарят и помежду си, на своите езици?

Мекер: По време на час - не. Забранено е. Е, когато нещо не разбират, могат да си помагат взаимно на арабски. Това им разрешавам, но само за малко. И бързо прекратявам такива разговори.

ДВ: По време на часовете става ли дума за германския начин на живот, за такива неща, които учениците навярно не приемат: да се яде свинско месо, да се пие алкохол, а жените да ходят разголени?

Мекер: Дискусии по такива теми не организирам, просто им съобщавам фактите. Казвам примерно: Вие може да не приемате яденето на свинско месо, но у нас всеки яде каквото иска. Мъжете и жените са равни. У нас един мъж или една жена имат право да сключат брак само с един партньор. А децата са длъжни да ходят на училище, иначе полицията веднага ще почука на вратата ви. Накратко: запознавам ги с правилата в това общество.

ДВ: А говорите ли за забрадки и забулване?

Мекер: Не. Ако в курсовете ми се яви изцяло забулена жена (досега не се е случвало), аз просто ще я изгоня. Но дискусии по този въпрос не водим.

ДВ: Звучите като една наистина строга майка…

Мекер: Когато преподавам на 20-годишни, това може и да изглежда така. Много от тези млади хора са оставили майките си у дома, а понеже аз имам за тях голям авторитет, те може и да ме смятат за нещо като ерзац-майка. Но винаги много внимавам, защото това не бива да се допуска. Никога не ги наричам „момчета" примерно. Опитвам се да се справя с тази ситуция с помощта на малко хумор. Хуморът винаги помага. Ако нямаш чувство за хумор - просто не се захващай с преподаване. Та затова по време на часовете ние често се шегуваме - всички се смеят и работата върви.

Гудрун Мекер е германистка и авторка на детски книги, дълги години сътрудничи на общественото радио HR. В град Гисен тя преподава немски на чужденци и ръководи балетната школа „Арабеск".