1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как Балканите станаха част от голямата игра

Александър Андреев18 декември 2015

През отиващата си 2015 година поредица от тежки сътресения катапултира Балканите в самия център на голямата политика. Страните от региона се оказаха с ключова роля и в един от най-драматичните сюжети на 2015-та.

https://p.dw.com/p/1HPUf
Снимка: BGNES

Балканите да се „замразят”, а ЕС да се занимава отново с тях едва когато е готов за това - до неотдавна в Брюксел и в големите европейски столици мислеха точно по този начин, смята политологът Иван Кръстев. Ала стана другояче. Първо избухна гръцката финансова криза, после Русия агресивно настъпи към съседите, възникнаха и напрежения около руските енергийни доставки през Балканите, надигна се бежанска вълна от Средния Изток, която минава пак през Балканите, а от самите балкански страни стотици хиляди кандидати за политическо убежище (от Западните Балкани) и „мигранти по бедност” (от България и Румъния) година след година продължават да се стичат към Европа и най-вече към Германия. Всички тези тежки сътресения отново катапултираха периферния европейски регион в самия център на голямата политика.

Балканите, това трудно дете

Ако не броим Турция, всеки десети европеец живее на Балканския полуостров. Регионът е много хетерогенен, но въпреки това в европейския контекст балканските страни имат помежду си много общи черти: бедност, икономическа и обществена изостаналост, дефектни правови държави, политическа нестабилност. А кризисната 2015 година допълнително изостри тези и без това достатъчно мъчителни проблеми. Ето защо ЕС спешно се нуждае от нови решения, от нови стратегии и инструменти за Балканите, смята Йохана Даймел от Дружеството за Югоизточна Европа, която нарича региона „неразривна част от Европа”.

Наблюдателите са единодушни: на „трудното дете” трябва да се отдели повече внимание. И то в интерес на самата Европа. Най-вече миграционните потоци, които се насочват към Западна Европа от или през този регион, налагат бърза смяна на политиката. „С тези държави трябва да се разговаря. Вече не е достатъчно просто да се говори за тях, необходимо е да се говори със тях", казва Душан Релич от фондацията „Наука и политика”, мозъчния център на германското правителство. Той припомня, че голяма част от бежанците, потърсили политическо убежище в Германия през първата половина на годината, идват от държавите в Западните Балкани. Пак Германия е страната, приела и най-много от тъй наречените „мигранти по бедност”, идващи от България и Румъния - над 200 хиляди през последните две години. Често пъти това са роми, но също така и просто бедни хора, които бягат от липсата на перспектива у дома.

„Независимо дали става дума за държави-членки на ЕС или за такива, които още са в чакалнята - за целия регион са характерни един относително нисък стандарт на живот и висока младежка безработица. В Европа ножицата между Севера и Юга по отношение на приходи и благоденствие се разтваря все по-широко. През 2014 година протести имаше в Босна, през пролетта на 2015 - в Македония, напоследък и в Черна гора. Протестиращите навсякъде настояват за нова политическа култура, за нови икономически и демократични перспективи, за повече правова държава”, обобщава Йохана Даймел, пропускайки да спомене и аналогичните протести в България малко по-рано. А за да получат хората такава перспектива, са необходими усилията както на собствените им държави, така и на ЕС. В противен случай миграцията на тамошните граждани към Западна Европа ще продължи.

Добро и лошо

През втората половина на годината балканските страни привлякоха вниманието с една втора миграционна вълна. Стотици хиляди бежанци от Близкия и Среден Изток се отправиха на запад през страни като Гърция, Македония, Сърбия, отчасти през България, Хърватия и Словения. Специално за Македония и Сърбия никак не беше лесно да организират и канализират безпроблемното преминаване на тези хора. За щастие, до сериозни инциденти или насилие не се стигна. В същото време бежанците не са желани гости на Балканите, властите в балканските страни само гледат да ги отпратят по-бързо към Австрия и Германия. В тази връзка Душан Релич установява, че държави като Македония и Сърбия, които не членуват в ЕС, се отнасят към бежанците по-хуманно и по-цивилизовано, отколкото членките на ЕС: „Изненадващо тъкмо страните-членки на ЕС от региона „допринесоха” за това на запад отново да мислят лоши неща за Балканите, докато страните-нечленки дадоха най-вече положителен принос към имиджа на региона”.

UNICEF Foto des Jahres - von Georgi Licovski
Този кадър от гръцко-македонската граница бе избран за снимка на годината на УНИЦЕФСнимка: picture-alliance/dpa/G. Licovski

Правителствата на държавите по протежение на така наречения „балкански маршрут” на бежанците много късно осъзнаха проблема и бяха съвършено неподготвени за притока на хора. Докато властите съумеят да внесат поне малко ред в придвижването на бежанците, каналджийски банди направиха добър бизнес с неволята на тези хора. Квотите за бежанци, които въведе ЕС, също предизвикаха недоволство в страните-членки от региона. Правителствата в Букурещ, София и Загреб със скърцане на зъби се съгласиха с квотите, но хората в тези три страни изобщо не гледат на бежанците с добро око. Антилибералните и ксенофобски тенденции са особено отчетливи в България. И може тъкмо поради това повечето бежанци заобикалят страната. Изобщо бежанците предизвикаха ново разделение в Европа, при което балканските страни попаднаха в една група не със западноевропейците, а със страни като Унгария, Полша и Балтийските държави.

Нова ера

Гигантските миграционни потоци от и през Балканите спешно поставят на дневен ред проблема за външните граници на ЕС. „Днес бежанската криза налага въпроса, който ЕС упорито избягваше през последните 10-15 години: въпроса за границите на Европа. Сега този въпрос иска отговор, защото бежанската криза не може да бъде овладяна, ако Брюксел не е готов да реши къде минава границата на ЕС”, казва Иван Кръстев.

Не само ЕС, но и НАТО има на Балканите свои граници за опазване. През 2015 година от страните-членки на НАТО се чуваха тревожни гласове, предупреждаващи, че украинската криза поставя под заплаха и България и Румъния. Тези две страни подкрепят международните санкции срещу Русия, а плюс това между Букурещ и Москва има допълнително напрежение заради Молдова. Изобщо не бива да се подценяват и геополитическите и енергийно-политическите амбиции на Кремъл в региона. Йохана Даймел обобщава: „Типичен пример са две страни като Сърбия, която поддържа стратегическо партньорство с Русия, и Черна гора, която току-що получи покана за членство в НАТО. Вълната от бежанци и мигранти също има важен аспект, свързан с политиката за сигурност: религиозната радикализация на мюсюлманските общности в региона създава потенциална опасност както за съответните страни, така и за цяла Европа. По всички изброени въпроси Балканите играят важна роля за цяла Европа - особено днес”, заключава Даймел.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата