Италиански виртуоз изправи публиката на крака
23 януари 2009
Големият италиански пианист, който е един от всепризнатите интерпретатори на Бетовен, този път се представи пред публиката в Кьолн с две сонати от великия класик, известни като "Бурята" и "Апасионата". Още в антракта Маурицио Полини получи невероятни овации и викове "Браво", потвърждаващи позицията му на една от големите актуални звезди на клавирната музика. Той самият има интересно обяснение на факта, че тъкмо изпълнителите днес са любимци на публиката в концертните зали. В интервю за Дойче Веле Маурицио Полини обяснява:
Същинските герои са не композиторите
"Огромната важност, която днес се придава на изпълнителите, логично произтича от факта, че основните произведения в програмите на днешните концерти всъщност са музика от минали векове. Тоест, същинските герои са не композиторите, а изпълнителите. Това обстоятелство може да се промени единствено в случай, че модерната, съвременна музика заеме полагащото й се място в музикалния живот."
Самият Полини прави каквото може за популяризирането на съвременната музика. На рецитала си в Кьолн той изпълни Соната за пиано и оркестър от големия съвременен композитор Пиер Булез - един новатор в музиката, когото често пъти сравняват именно с Лудвиг ван Бетовен. Към творчеството на Бетовен Маурицио Полини има специално отношение. И го изучава внимателно вече десетилетия наред.
"Как, например, трябва да се работи с такива велики произведения като, примерно, Бетовеновите сонати? Според мен за доброто изпълнение са нужни два много важни елемента. Първо:
една много чиста и много дълбока концепция
която е резултат от дълга изследователска работа над произведението. Защото да импровизираш Бетовенова соната е невъзможно, аз лично не вярвам, че някой го може. Тези произведения са прекалено комплексни и сложни. Вторият елемент е моментът на изпълнение. В този момент изпълнителят не че трябва да забрави всичко останало, но по-скоро хем да вложи в музиката всичко, което дотогава е мислил за нея, хем в същото време да я преоткрие. Все едно, че я чува за пръв път."
"Апасионата" в изпълнение на Маурицио Полини прозвуча именно така: сякаш той самият я чуваше за пръв път и беше зашеметен от нейната стихия. Лично аз за втори път слушам Полини с тази соната и също имам чувството, че чувам нещо съвсем ново. Краткият коментар на самия пианист: "Определено изпитвам голямо желание да изсвиря отново много неща, които вече съм свирил. Да се опитам да ги изпълня може би по-добре."