1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Истинската цел на Ердоган в Сирия

Райнхард Мюлер
19 март 2018

Съобщавайки, че множество кюрдски бойци били напуснали Африн "с подвити опашки", турският президент Ердоган на практика обяви същинския мотив за действията си в сирийската кланица: преследването и унижението на кюрдите.

https://p.dw.com/p/2uZhd
Снимка: Reuters/K. Ashawi

Съобщавайки, че множество кюрдски бойци били напуснали "с подвити опашки" сирийския град Африн, който очевидно вече е завладян от турската армия, президентът Ердоган на практика обяви същинския мотив за действията си в кървавата сирийска кланица: преследването и унижението на кюрдите. Да, Турция е в правото си да се защитава от терористи вътре в самата страна и извън нея. Но наказателната акция срещу воюващите в Сирия кюрдски милиции и свързаната с нея заплаха срещу Америка („османска плесница“) са нещо безподобно. Фактът, че военната операция не бе осъдена по-остро, се дължи не на последно място на ситуацията в самата Сирия, която се превърна в един вид опитно поле за бомбите на своя властелин и на чуждестранните сили. Всеки, който не е успял да избяга, се превръща в мишена. Дори и децата в болниците.

Пипалата на сирийската война

Пипалата на тази война отдавна достигнаха и Германия. И няма нищо ново в това, че конфликтът между кюрдите и турската държава се разпростира чак до тук. Кюрдската работническа партия ПКК минава в Германия за най-голямата „чуждестранна екстремистка групировка“. С дълга традиция са и връзките между кюрдски активисти и тукашната лявоекстремистка сцена. И сега - на фона на ескалиращото насилие в Близкия изток - този конфликт набира сила.

Затова Германия трябва да постави ясни граници - границите на правовата държава. Всеки има право да демонстрира мирно. За каузата на кюрдите, за каузата на Турция. А че да подкрепяш терора се преследва от закона, би трябвало да е също толкова ясно, колкото и това, че политически преследваните имат право на убежище. Новото е, че уволнени турски офицери се чувстват и на германска територия преследвани от режима в Анкара и затова подадоха молби за убежище, които в крайна сметка бяха уважени. Това са външните въздействия на един авторитарен режим, на който категорично трябва да бъде забранена намесата във вътрешните работи на друга държава.

Нужен е ясен сигнал

Трудно, почти невъзможно е да бъде наложен край на насилието и на потъпкването на човешките права в Сирия, превърнала се в международно бойно поле. И затова е още по-важно да се действа там, където ответната реакция е възможна. В ЕС и в НАТО. И най-вече на собствена територия.

Райнхард Мюлер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми