1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Идва часът на истината, която май вече знаем

Иван Бедров18 септември 2015

След като Конституционният съд отказа да съучаства в протакането на съдебната реформа, нежеланието за реализирането ѝ става все по-трудно за прикриване. Коментар от Иван Бедров:

https://p.dw.com/p/1GYT4
Снимка: BGNES

Превръзката падна, както биха се изразили по-неприлично говорещите българи. Народните представители получиха очакван отказ от Конституционния съд (КС) да тълкува техни намерения, които все още не са приети дори на първо четене - намерения за промени в Конституцията, свързани с Висшия съдебен съвет. Накратко въпросът бе: Може ли обикновено Народно събрание да пипа нещо там, след като преди години КС е обявил почти всичко в тази сфера за част от държавното устройство, което пък е власт само за Велико Народно събрание. Абсолютно всички потърсени за коментар депутати нарекоха решението на конституционните съдии „очаквано“. Защото все още няма факт, който да бъде съден. А защо тогава ги попитахте?

Логиката не е най-важният елемент от тази история. За всички вече става видно, че целият ход с предварителното запитване към Конституционния съд - да не би случайно нещо от написаните на хартия предложения да противоречи на основния закон на Републиката - имаше само една цел. И тя е свързана както със съдържанието на т.нар. съдебна реформа, така и с времето. Протакането е налице, профанизацията - също.

Завоят

Когато едно управление иска да извърши определени промени, най-добре е първо да ги съобщи на гражданите. После би трябвало да ги убеди, че те са наистина важни и необходими. И на трето място: да осигури механизма, по който промените да станат факт. В обичайното политическо поведение процедурата би трябвало да е на трето място. Не на последно, но все пак на трето. В нашия случай управляващите положиха неимоверни усилия, за да убедят гражданите, че на първо място е процедурата.

Няма да пипаме прокуратурата, защото за това ни трябва Велико Народно събрание. Няма да съкратим мандата на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), защото за това ни трябва мнозинство от поне две трети. Няма да има явни гласувания във ВСС, защото тая работа няма как да стане без ДПС. Това поведение е коренно различно от първоначално обявените намерения на управляващата коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, с подкрепата на Патриотичния фронт и АБВ. Това поведение е коренно различно и от онази пресконференция на 16 април тази година, когато премиерът Бойко Борисов, вътрешният министър Румяна Бъчварова и правосъдният министър Христо Иванов обявиха намеренията на правителството: нов ВСС, по-кратък мандат, парламентарен контрол за главния прокурор и всичко това с промени в Конституцията.

Натикването на т.нар. съдебна реформа в крачола на процедурата бе извършено успешно. Посланието към гражданите беше, че не е важно кое е правилно, а кое е възможно. И никой не се опита да обясни въпроса и от друга гледна точка: че процедурите могат да се променят, а недостатъчните мнозинства могат да се печелят. Но това е само в нормална политическа ситуация, в каквато очевидно не се намираме.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov
Иван БедровСнимка: DW/P. Henriksen

Отвъд оправданието

Отказът на Конституционния съд да съучаства в протакането може да бъде и добра новина. От тук нататък политиците ще трябва да говорят повече за идеи, отколкото за процедури. Сега оправданието „Конституционен съд“ отпадна. И всеки от заявилите подкрепа за „историческия компромис“ ще трябва или да гласува промените, или да не ги гласува. АБВ вече отпадна от мнозинството от 180 гласа - случайно или не, двамата членове на КС, които гласуваха против отказа за произнасяне по предварителното запитване, са точно най-приближените до Георги Първанов - Борис Велчев и Пламен Киров. И докато от ДПС продължават да декларират готовност да подкрепят промените, въпросът вече започва да звучи като „Кои промени?“. Представители на ГЕРБ заявиха готовност за смекчаване на промените, така че главният прокурор да е по-доволен и да запази контрола над прокурорската колегия от разделения на две ВСС.

Идва часът на истината. Само че вероятно няма да научим нищо ново, защото и преди имахме достатъчно знаци, че управляващото мнозинство не е толкова настойчиво в прокарването на т.нар. съдебна реформа. Но поне имаме една процедура по-малко, която да бъде използвана за параван. Сега ситуацията е ясна: или гласуваш, или не гласуваш. И картината все повече ни кара да си спомним най-мрачните прогнози отпреди месеци, когато се казваше, че повечето участници в играта изобщо нямат намерение да правят съдебна реформа.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата