1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Саудитска Арабия не е заинтересована от скочилите цени на нефта?

31 май 2008

"Какво искат саудитците?". Под това заглавие седмичникът "Ди Цайт" публикува статия, посветена на скокообразно нарастващите цени на нефта и написана след посещение в най-големия нефтен концерн в света - "Сауди Арамко".

https://p.dw.com/p/E9HC

Статията започва с няколко важни факта: една четвърт от залежите на нефт в света са в саудитската пустина, техният собственик е концернът Сауди Арамко и той навършва 75 години. Изброяването на тези факти не е случайно. "Ди Цайт" припомня:


Навремето един от рождените дни на Сауди Арамко хвърли в ужас западния свят.


1973-та година, концернът спря добива на нефт по заповед на саудитското правителство. Много държави от ОПЕК последваха примера на Риад, за да накажат Запада заради подкрепата му на Израел. Нефтът стана оскъден и скъп, световната икономика изпадна в криза. Черното злато се превърна в оръжие. Образът на нефтения шейх се превърна в плашилото за Запада.

Сауди Арамко - това е изворът, от които пие кралското семейство, в което има хиляди принцове, изворът, който подхранва държавния бюджет, без особено високи данъци, и гарантира благосъстоянието на 27 милиона саудитци. 98% от нефтените съоръжения в страната принадлежат на концерна и никой не може точно да каже, къде, кога и какви пари се вземат оттам. Кралското семейство има предимство. Парламентът няма право да определя бюджета. Явно е обаче, че пари има за всички при тези цени от над 130 долара на барел.


Саудитците не се радват на високите цени на нефта


При това положение в концерна би трябвало да цари празнично настроение. Ибрахим ал Мухана обаче е угрижен. "Цената на нефта изобщо не ни харесва, казва главният съветник на министъра, отговарящ за нефта. Той се страхува от това, че търсенето на саудитския нефт ще намалее. Също както след нефтената криза през 70-те години. Тогава индустриалните държави потърсиха източници на нефт в непосредствена близост и започнаха усилено да строят атомни електроцентрали. Освен това нуждата от нефт по време на рецесията намаля.

OPEC Aussenansicht des Hauptquartiers der Organisation Erdöl exportierender Länder
Снимка: AP

След като обаче най-големият нефтен концерн в света предпочита по-ниски цени на нефта, кой стои зад това скокообразно покачване на цените? "Тук се сблъскват две школи", обяснява нефтеният стратег. Саудитците сочат с пръст слабия долар, но и самите себе си: в последно време инвестициите в нефтения сектор бяха прекалено ниски. Изводът им, изречен от Мухана гласи: "Мислим, че става дума за временна криза и за огромен мехур, раздут от спекулантите". Другата школа разсъждава по-принципно и твърди, че краят на нефтената ера настъпва. До две години добивът на нефт в световен мащаб ще започне да намалява, като в същото време нарастващият енергиен глад ще дърпа нагоре цената на черното злато. Някои експерти от тази школа смятат дори, че Сауди Арамко не разполага с половината от онзи нефтен резерв, който казва, че има.


Риад препоръчва спокойствие


"Разбира се, че все някога нефтът няма да стига, но човечеството едва сега започва да проучва основно океаните. Затова нефтените резерви ще се увеличат, а цените отново ще паднат".

Къде тогава са онези, които дърпат цените на нефта нагоре? Отговорът е в конференциите на ОПЕК през последно време. В единия им край са Иран и Венецуела, чиито президенти Ахмадинеджад и Чавес, се присмиват на слабия долар, искат да се намали добива на нефт и да се накажат САЩ. В другия край на тези конференции седят саудитците, които не искат да се намали добива на нефт и дори предупреждават, че ще го увеличат, ако Иран и Венецуела изпълнят заплахите си. Статията в "Ди Цайт" завършва с думите на саудитския експерт Мухана от концерна Сауди Арамко:

"Ние може да сме добре само, ако клиентите ни се чувстват добре".