1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Западни ценности - що е то?

АГ, ДЛР, Р. Шнайдер30 декември 2015

Напоследък отново много се говори за т.нар. западни ценности. Но кои по-точно са тези ценности? Какво съдържат? И не изразяваме ли с това понятие по-скоро западния си начин на живот, който сега се налага да защитаваме?

https://p.dw.com/p/1HVzk
Снимка: picture alliance/Godong

Да си поговорим малко за ценности. Понятието, което обикновено използваме в множествено число, напоследък все по-често се споменава по най-различни поводи и на най-различни места: в политическите дебати и неделните проповеди, в телевизионните токшоута и във водещите публикации на вестниците. Някои предпочитат да ги наричат християнски ценности, други - западни. Но всички са съгласни, че това са "наши" ценности, които сега трябва да отстояваме, респективно - да защитаваме.

Кои са западните ценности?

Та говорим си, значи, за тези ценности, но почти никога не става ясно, какво съдържат те. Кои по-точно са тези ценности, които припознаваме като наши, западни или християнски?

Да погледнем на тези ценности като на християнски. Макар че е по-добре в случая да говорим за послания, принципи, основни правила или цели. Ако приемем, че в своята "Проповед на планината" Исус засяга тази тема в частта, посветена на любовта към враговете, то посланието е, че християните трябва да обичат неприятелите си. Или да вземем онова, което разбираме под понятието "братство". По време на Френската революция солидарността между хората е била секуляризирана, т.е. светското общество си е присвоило първоначалното, теологично значение на тази дума.

Italien Kunst Fresco Fra Angelico die Bergpredigt in Kloster San Marco Florenz
"Проповед на планината" - фреска в манастира "Сан Марко" във ФлоренцияСнимка: cc

Променлива величина

С течение на времето западните ценности се променят. В енциклопедиите се твърди, че християнските ценности не са различни при отделните религиозни общности, а се променят с хода на времето. Точна дефиниция обаче за това няма.

Същото важи и за западните ценности. Към тях спадат например принципът за разделението на властите и за правата на човека. Последните обаче съществуват в няколко вариации: в смисъла на Френското национално събрание от 1789 година, във варианта на Обединените нации от 1946 и на германската Конституция от 1949 година. И това са само няколко примера.

Е, съществуват известни различия в точното тълкувание на този принцип и действителното поведение на защитниците на човешките права. Това може би най-добре личи в поведението на американските бащи-основоположници: знаем, че те са били робовладелци. Но нека не затъваме във философски разсъждения по темата, защото бързо ще стигнем до различните дефиниции и тълкувания на човешките права при Хайнрих Рикерт, Макс Шелер и Макс Вебер.

Ценност ли е консумацията?

В една Германия, например, политическите партии поддържат специални комисии, занимаващи се с основните ценности. Това вероятно нямаше да е така, ако съществуваше единомислие по въпроса кои са основните ценности, какви други, освен основните, ценности съществуват и как да ги наричаме: Допълнителни ценности? Второстепенни ценности?

Menschenrechte Symbol Logo
Човешките права - още една западна ценност, за която няма точна дефиницияСнимка: AP

Израелската социоложка Ева Илоуз причислява към западните ценности също и потреблението (консумацията). То рядко съществува безвъзмездно, разбирай - безплатно. Да не говорим за това, че думата "ценност" звучи много финансово - като израз за парична стойност. Имат ли човешките права такава стойност? Ето какво пише в книгите по този въпрос: "Значението на понятието за ценност се променя в зависимост от това дали говорим за ценности, отнасящи се за отделния индивид, за социални групи или за цялото общество, или за такива, които са плод на обективна или на чисто субективна преценка."

Ценности = начин на живот?

А не искаме ли с "ценности" да кажем всъщност кои са нашите навици и обичаи в живота ни? Защото когато говорим за индивидуалност или за плурализъм, солидарност или хедонизъм, за толерантност, религиозно многообразие или лаицизъм, всъщност става въпрос или за нашите навици, за правата и правилата, на които се подчиняваме, или за нашите обществени идеали.

Казано накратко: става въпрос за нашия западен начин на живот. И ние имаме пълно право да защитаваме този наш стил и поведение на живот. Но защо е необходимо да наричаме всичко това с понятието "ценности"? Може би защото така то изглежда по-стойностно"? Ако вникнем в смисъла на понятието "ценност", то ще се окаже само една словесна обвивка - помпозна и ненужна. Затова може би е по-добре да избягваме неговата употреба.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми