За "скучните" успехи на България

Грешка ли беше или прибързаност, България и Румъния да бъдат приети в ЕС миналата година? Който базира преценката си по въпроса само на онова, което узнае от медиите за двете най-нови членки на съюза, трудно ще се отърси от впечатлението, че може би е било по-добре да се поизчака още известно време. И докладите на Европейската комисия за реформите в двете страни след присъединяването им съдържат все още твърде обезпокояващи моменти.

Но перспективите не са чак толкова мрачни

По начало обичайното поставяне на България и Румъния на едно равнище, не е оправдано и за двете държави. Само защото става дума за съседи, присъединили се заедно към ЕС, не е оправдано да се твърди, че са изправени пред едни и същи трудности. В Букурещ както и в София могъщи котерии от времената на диктатурата все още играят зловеща роля. Режимите в двете страни обаче са били така различни, както са и сегашните им отровни миазми.

Румъния след присъединяването си към ЕС с дейната помощ на парламента постигна будещ загриженост регрес в борбата срещу корупцията. За България подобно нещо не може да се твърди, тъй като регресът не е заплаха там, където не е имало прогрес - в страната още изходящата ситуация бе мизерна. Българската държава обаче несправедливо се ползва с репутацията, че стожерите й са неспособни политици, корумпирани чиновници и мафията с нейните винаги улучващи целта наемни убийци и техните съмнителни жертви. Всяко ново поръчково убийство в центъра на София подхранва това клише. Ала медиите, дори сериозните, информират винаги само за една откъслечна реалност, а онова, което остава в съзнанието на обществеността, е често само откъс от тази откъслечност, нямаща много общо с цялостната картина. От това страда понастоящем България.

Поврат към по-добро?

Вярно е, че Брюксел и държавите членки гледат на страната с голяма строгост. Ала при това нерядко се пропуска, че там най-сетне има първи напредъци в политиката, насочени срещу корупцията и организираната престъпност. Обвиненията в злоупотреби със средства на ЕС напоследък най-малкото обещават поврат към по-добро.

Освен това присъединяването на България към ЕС може да бъде разгледано по принципно различен начин: като историята на една мощна модернизация и промяна, която можеше да бъде инициирана само от ЕС. Защото тежките недостатъци на съдебната система в борбата срещу подкупната икономика и престъпната олигархия са, както вече стана дума, само част от цялата картина. Ако се избере друга част, проличава, че страната в наши дни недвусмислено е част от Запада, при това не само по отношение на икономическата политика. Дори в средата на 90-те години не се разбираше от само себе си, че ще се стигне дотам.