1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За силата на признанието

Автор: Б. Дудек, М. Липчева/Редактор: Б. Узунова2 септември 2009

На първи септември 1939 година германски военен кораб обстрелва полското крайбрежие край Гданск. С хитлеристкото нападение над Полша започва Втората световна война. А с това и съпротивата срещу тоталитаризма.

https://p.dw.com/p/JNV7
Истината за жестокостите не бива да се премълчаваСнимка: BilderBox

Гданск влиза точно два пъти в историята на 20-ти век. Тук на първи септември 1939 година хитлеристка Германия напада Полша, с което се поставя началото на Втората световна война. Малка група поляци се съпротивляват в продължение на цели седем дни срещу германската окупация. 41 години по-късно, на 30 август 1980 година, комунистическият режим на Полша подписва споразумение със стачкуващите работници. Така се създава "Солидарност" - първият независим синдикат в комунистическия лагер. Никой друг град не се идентифицира така силно с полската съпротива срещу два тоталитарни режима. Тук се ражда и митът за героичната съпротива на поляците срещу титаничното зло.

Polen Deutschland Geschichte Jahrestag Überfall auf Polen Westerplatte
Корабът "Шлезвиг-Холщайн", който поставя началото на хитлеристкото нападениеСнимка: picture-alliance / akg

Полша - обречена на гибел от самото начало

От гледна точка на реалната политика съпротивата срещу хитлеристка Германия е била обречена на провал от самото начало. Защото пактът между Хитлер и Сталин поделя Полша между двамата и я обрича на гибел. На 17 септември съветските войски нападат на свой ред страната. Поляците, изоставени от съюзниците си Франция и Великобритания, са принудени да се разделят със суверинитета си. Героичната съпротива край Гданск обаче се впива дълбоко в националното съзнание на поляците и ги учи на едно - да не се предават.

Вчера, 70 години след хитлеристкото нападение над Полша, край Гданск се събраха 30 държавни и правителствени ръководители. Погледите на поляците бяха насочени най-вече към наследниците на онези държави, започнали войната. И докато Федералната република показа за пореден път, че поема отговорността, която произтича от германската история, Русия все още има проблем с признанието за съветското нападение над Полша през 1939. Докато германската канцлерка Ангела Меркел успя да намери верните думи за вина и отговорност, руският премиер Путин се опита да обясни сталиновото поведение с тогавашното положение на Полша.

Нещо повече - Путин постави полското участие в хитлеристкия марш в Чехословакия на равни нога с окупацията на цяла Източна Полша от съветските войски. Сравнението обаче е неоправдано: чешкото население не е имало защо да се страхува от Полша, докато Сталин изпраща стотици хиляди поляци в сибирските лагери. По негова заповед в Катин са екзекутирани 20 хиляди полски офицери.

Gedenkfeier zum 70. Jahrestag des Beginns des Zweiten Weltkrieges in Polen
Меркел и Путин по време на проявите в ГданскСнимка: AP

Страхът от истината е неоправдан

Впрочем, Москва все още държи архива по този случай под ключ. След вчерашната среща не е изключено тук да настъпи все пак промяна. Путин обеща да отвори архива за Катин, ако Полша направи същото по повод на някогашното си участие в хитлеристкото нахлуване в Чехословакия. Полският премиер Доналд Туск заяви, че правителството му е готово да направи това.

Той имаше право, когато по време на вчерашната среща заяви, че големите нации няма защо да се страхуват от истината. Нещо повече - признаването й вдъхва уважение. Точно това успя да направи германската канцлерка в Гданск - града, превърнал се в символ на европейската съпротива срещу тоталитаризма.