За бестселърите и границите в главите

Как могат да се преодолеят старите граници, които все още стоят явно в главите? На тази тема е посветена студията, изготвена от виенския експерт на книжния пазар Рюдигер Вишенбарт и професор Миха Ковач, шеф на словенското издателство "Младинска книга", най-голямото издателство в Югоизточна Европа. Тяхната диагноза гласи: приликите между читателските навици на Изток и на Запад са много по-големи от разликите. А там, където все още има бариери, пречещи на литературния трансфер, те се издигат на Запад.

Добри писатели - слаб износ

При това източноевропейските писатели не могат да се оплачат от липса на критично внимание. Автори като Имре Кертес, Петер Естерхази, Петер Надаш, Драго Янчар или Мирча Къртареску заемат основно място в немскоезичните издателски програми. Въпреки това Ковач и Вишенбарт, които са проучили европейските листи на бестселърите от 2006 насам, констатират: "Нито един писател от Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния или Словения не е достигнал върховия сегмент на Запада, сякаш никога не е имало 1989."

В същото време износът на бестселъри в Източна Европа функционира безупречно. Защо? Материалът, събран в студията на двамата специалисти, подтиква към някои предположения. Не на последно място различията може да бъдат изведени по пътя на сходствата. Така например разпределението в листите на бестселърите е почти еднакво на Запад и на Изток: една трета от бестселърите са превод от доминиращия английски език, втора третина са книги от други чужди езици, а последната трета се пада на домашните автори. Особено много домашни бестселъри има в Швеция, Англия, Холандия и Чехия, а особено малко в Германия, Полша или Испания. Вишенбарт изказва предположението за "особено силно или слабо изразено културно самочувствие". Във всеки случай бестселър-класациите на Запад не са в никакъв случай блокирани от собствена продукция. А това би трябвало да означава, че не читателите, а пазарите затрудняват литературния пренос от Изток на Запад.

Класациите - трамплин и бариера

Централна роля в този процес се пада на трите водещи литературни пазара в Европа - английския, германския и френския. "Лекторите в големите издателства четат по правило именно тези три езика - обяснява Вишенбарт. - А това представлява отражение на обществено-политическия баланс. Преводите са явен израз на това състояние на нещата." Така например успехът на трилогията "Милениум" на шведския писател Стиг Ларшон започна не от Швеция, а от класациите във Франция.

Книжните пазари в големи страни като Германия функционират не само като трамплин; те клонят към затварянето на националните литератури в определени ниши: шведите и изобщо скандинавците пишат интересни кримки, майсторите на фентъзи, да кажем, трябва да се търсят в англоезичното пространство, а от Източна Европа пък идва по-сериозна литература - на тази база функционира и съответната маркетингова стратегия. Само че от това страда не само процесът на европейско единение. Западноевропейските издателства пропускат и възможността за икономически успехи, защото продължават да търсят бестселърите там, където не са спрели да ги търсят поне от половин век насам.

ДВ/СГ/ВШ