Естонците не са гърци

Естония се справи с рецесията още през 2010 година - благодарение на строгите мерки за икономии. Естонците подкрепиха правителствената програма, но високите жизнени разходи им тежат неимоверно. В особено голяма степен са ударени учителите. Те взимат по 670 евро месечно, което е по-малко от средната за страната заплата - 800 евро. Преподавателите се вдигнаха на стачка, за да привлекат общественото внимание. "Парите просто не ни стигат, всичко поскъпна много - и бензинът, и енергията, и храните. При това положение е съвсем нормално да искаме увеличение на заплатите", казва учителят по математика Тит Тулемаа.

Либерално-консервативното правителство в Талин изрази разбиране, но се позова на финансовия недостиг. И стачката не доведе до никъде. "Очевидно е, че политиците не искат да променят нашата ситуация. И се надяват бързо да забравим проблемите си", казва учителката Катре Тамемеги.

Търпелив народ

Политиците - това е на първо място ръководената от министър-председателя Андрус Ансип коалиция, която миналата година бе преизбрана със значително мнозинство. Тя е "за" стабилните държавни финанси, които от своя страна бяха предпоставка за въвеждането на еврото в началото на 2011, докато останалите две прибалтийски държави Латвия и Литва трябва все още да чакат. След икономическия срив Ансип предписа на сънародниците си особено драстично лечение - с програми за икономии, които несъмнено биха предизвикали вълнения в страна като Гърция. В Естония обаче те бяха приети от населението.

"Ние, естонците, сме скандинавски народ и сме доста търпеливи", казва една 74-годишна жена. "Другаде хората са по-темпераментни, както се вижда и от протестите. Ние сме много сдържани и понасяме затрудненията. Избухваме чак тогава, когато чашата се препълни и прелее. Но тази граница още не е достигната."

И пак за разлика от Гърция - в Естония държавните разходи са традиционно ниски, посочва Тина Мартиск от естонската Външнотърговска камара. Затова малцина смятат, че нещо им е отнето: "През 20-те години, откакто обявихме независимостта си, не успяхме да достигнем благосъстоянието на Западна Европа - нямаме постоянни социални помощи, нито пък достатъчно сигурност. Винаги е трябвало да се работи много и затова хората сега не смятат, че са лишени от нещо. Ако икономиката не върви добре, е нормално да си види къде биха могли да се направят икономии. А и хората не очакват държавата да се грижи за тях", казва Тина Мартиск.

Бюджетът е стабилен, но какво от това...

Естония е една от малкото държави в еврозоната, които спазват 3-процентната граница за дефицита. За обикновения естонец обаче това не е никаква утеха. По-важен за него е фактът, че животът му е поскъпнал много повече, отколкото в държави, в които се печели по-добре, посочва социоложката Кристи Йосалу: "Това, което при нас все още е евтино, е алкохолът. Или пък да отидеш на ресторант. Бях шокирана, когато наскоро видях колко се плаща за същото нещо в Швеция. Но иначе храните в супермаркетите са по-скъпи, отколкото в Германия. Много хора пътуват до Германия, за да закупят там колбаси и захар, които след това препродават тук", разказва Кристи Йосалу.

Не всички обаче се завръщат. Все повече млади, добре образовани естонци остават в чужбина. Изтичането на работна ръка вече е добило заплашителни мащаби. Въпреки стабилния бюджет.

АГ, ДР, АБ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел