ЕС съгласува мерки срещу кризата

Страните от ЕС се сплотяват още повече под натиска на кризата. Те възнамеряват да предоставят на МВФ допълнителни средства с цел оказване на по-ефикасна помощ на изпадналите в затруднение държави. Но също и в рамките на ЕС се предвижда увеличаването до 50 милиарда евро на специалния фонд за подпомагане на по-бедните страни-членки. Някои източноевропейски страни са на прага на банкрута. Австрийският канцлер Файман заяви, че общността има тук особена отговорност:

"Мисля, че за пазара би трябвало да се говори не само, когато пазарите се разрастват, но и когато настъпи такова критично развитие, при което милиони хора се оказват в затруднение."

Отхвърлени бяха исканията за нови конюнктурни програми. Германия, както и други страни са на мнение, че първо трябва да се изчака и види, какъв ще бъде ефектът от предприетите досега мерки за стимулиране на икономиката. Покрай другото ръководителите на ЕС съгласуваха една малка помощна програма от 5 милиарда евро от парите на общата каса. Канцлерката Меркел напомни обаче, че в един момент трябва да се сложи край на хвърлянето на пари:

"Тази среща премина с ясното съзнание, че всички тези мерки са само временни решения, насочени към преодоляване на кризата. Искам да кажа, че след края на кризата ние отново ще се завърнем към основите на стабилизационния пакет."

Преди срещата в Брюксел мнозина се питаха, къде точно трябва да бъдат поставени главните акценти: Дали ЕС трябва да помогне на първо място на предприятията, да действа за запазване на работните места или да реформира финансовите пазари? Председателят на ЕК Барозу се обяви против подобно мислене:

"Финансовите пазари, работните места и икономиката не са отделни сфери. Ние не бива да противопоставяме икономиката на социалния сектор, а социалният сектор на финансите. Ние сме длъжни да действаме на всички фронтове."