1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Европа се нуждае от повече Европа

ЕВ/ВШ/Ди Цайт16 април 2009

Ако обединена Европа не съществуваше, то днес щеше да се наложи тя да бъде създадена, е категоричен социологът Улрих Бек, чиято статия в германския седмичник "Ди Цайт" предлагаме на вашето внимание.

https://p.dw.com/p/HXz7
Европейските структури - по-важни от когато и да билоСнимка: dpa/DW Fotomontage: Albrecht Schrader

През 1946 година, сред развалините, в които е Европа след Втората световна война, Уинстън Чърчил мечтае: "Ако Европа би била обединена, тогава не би имало граници за щастието, благосъстоянието и славата на 400-милионното нейно население."

Symbolbild Europa Fragezeichen
В контекста на кризата Европа е изправена пред екзистенциални въпросиСнимка: DW

Крах на капитализма?

Днес обаче ни заплашва точно обратното: ако Европа се прекърши заради глобалната криза, тогава няма да има граници за нещастието, бедността и срама за нейните политици и близо 500-те милиона нейно население.

Дали след 1989 днес, през 2009, не изживяваме втора световна революция? Преди 20 години напълно неочаквано падна Берлинската стена, след това се разпадна и Съветският съюз, а накрая и двуполюсния световен политически ред на Студената война.

През настоящата юбилейна година сме заплашени от краха на капитализма, който тогава постигна пълна победа. Можем спокойно да запитаме: къде остана визията на Уинстън Чърчил?

Кризата, в която понастоящем се намира Европа, поставя един важен въпрос и той е за какво изобщо ни е нужен ЕС? Има ли поне едно смислено обяснение за необходимостта от тази общност? Или именно чрез финансовата криза си проличава необходимостта от структура тип ЕС? Всъщност е точно така: ако ЕС не съществуваше, то той би трябвало да бъде изобретен, измислен именно сега.

Изолацията не води до нищо добро

Symbolbild Europa
Изход от кризата може да се намери само с общи усилияСнимка: DW / Cöllen

В началото на 21 век Общността не заплашва суверенитета на отделните държави, а точно обратното - прави го възможен. В настоящата световна ситуация изолираните държави не могат да преживеят, нито да останат суверенни, а гражданите им да живеят в благосъстояние. Заплахата на отделните държави не идва отвън, от други държави, още по-малко от ЕС, а от самите тях, от собственото им безотговорно отношение към ЕС. Защото ако отделните страни бягат от отговорността, от това страдат всички, цялата общност.

Европа не се нуждае от по-малко Европа, а от повече. Тъкмо световната криза показва, че валутният съюз е невъзможен без целта политически съюз. И въпреки това досега няма обща финансова политика, обща данъчна, индустриална или социална политика. А само една обновена Европа може да се справи с глобалната криза и да намери своето подходящо място на световната сцена.