Горещата политическа година на България

За една година българите свалиха от власт тройната коалиция от БСП, ДПС и НДСВ. Иначе казано, Станишев понесе тежка загуба, а Сакскобургготски не успя да прескочи бариерата. Доган запази добрите позиции на своята партия, въпреки че именно той радикализира избирателите с репликата си за това как преразпределя паричните потоци от Европейския съюз.

„И тройната коалиция чрез най-циничния си говорител фактически си призна, че е затънала до уши в далаверата. Но докато Доган може да си го позволи, защото неговият вот не се влияе от това какви ги говори или върши, а от дълга и заблудите на кръвта, то партньорите му от БСП и НДСВ трябваше да платят конкретната политическа цена на изцепката”, писа тогава медийният експерт Георги Лозанов. И така политическият джакпот падна в ръцете на ГЕРБ – партията от лидерски тип на бившия столичен кмет ген. Бойко Борисов.

Харизмата на минотавъра

Френският вестник „Монд” коментира в навечерието на парламентарните избори в България: „След двайсетте години на труден посткомунистически преход, съпроводен от присвояване на властта от мафията, афиширана корупция и скрита бедност, населението търси политик, пратен от провидението, и смята, че го е намерило в този „харизматичен минотавър”. Вестникът цитира Борисов, който заявява: "Аз съм човек на реда, имам директен начин на общуване с хората, смел съм в реформите." Точно търсеният профил, обобщава авторът на статията, озаглавена „Бойко Борисов – един шоков българин”.

Ето как обобщава накратко политическата година Стефан Попов, изп. директор на „РискМонитор”: „Случиха се две съществени неща. Едното е по-широко обществено - и това е кризата. Второто е чисто политическо – това е смяната на властта на изборите през юли. Икономическата криза има огромно значение за целия свят безспорно, но аз ще отбележа само, че за България тя има някакво особено дисциплиниращо значение. Класическа икономическа криза от тези, които светът познава и капитализмът познава, България не е изживявала. И това е един нов опит, с който българинът ще трябва да се справя. Нямам предвид българина-политик, а всеки един българин, и особено малките бизнеси.

Политическата 2009 г. бе интересна с това, че едно управление, което под една или друга форма продължи осем години, и вече отегчи и вбеси хората, бе отстранено от политическата сцена. И на негово място дойде – както те обичат да се наричат – политическа партия ГЕРБ. Слава богу, тази промяна настъпи, от нея половината е известна и позитивна... Но другата половина е една голяма неизвестна – какво именно ще направи ГЕРБ, тъй като ГЕРБ е събрана набързо партия. Нито има традиция, както БСП, която да я прави предвидима, нито има специфична идеологическа схема, върху която да се надстройва, както беше СДС в класическите му години. Нито има организационна култура или група, в която да се разпознават достатъчно лица, на които човек да разчита, че ще направят нещо предвидимо.

Би трябвало да наблюдаваме ГЕРБ внимателно, за да видим какви процеси се оформят в една партия, която така да се каже, възниква с влизането си във властта.”

„Хората избраха ГЕРБ, за да постави мафията на мястото й”, каза наскоро и Иван Костов, един от лидерите на Синята коалиция. Тя подкрепи ГЕРБ на парламентарните избори, а по-късно директно пренасочи електората си към кметицата от ГЕРБ, без изобщо да издигне свой собствен кандидат.

Краят на аферата

Мътни процеси и скрити политически инвестиции вкараха във властта и малката, войнствена партия на Яне Янев. Той набра скорост с гръмко и членоразделно говорене срещу корупцията по високите етажи на властта, и разнасяйки папки, които съдържаха порции квалифицирана информация, изтекла от ДАНС, българското ФБР. Например, аферата с източването на ДДС, която постепенно заглъхна и отшумя. А междувременно парламентарната група на Янев бе заличена от регистрите на НС, след напускането на човек от състава й.

На свой ред отшумяха и скандалите с ДАНС заради засягането на публични свободи, подслушването на журналисти и политически опоненти. Те гърмяха като бомбички по празниците, вдигаха пушилка, уплашиха когото трябва и бяха сменени от редовния махмурлук и апатия. Това е и обичайната съдба на „големите” политически разкрития в България.

След избухването на скандала с лобиста от Плевен Красьо Черния, провел стотици разговори с хора от системата, особено около избирането на висши магистрати, главният прокурор Борис Велчев направи странната констатация: „Общественият отзвук е по-широк, отколкото са възможностите и средствата на Наказателно-процесуалния кодекс да се стигне до истината“. Това оставяме без коментар. Сред общувалите с одиозния лобист изскочи и името на съдията по делото срещу президентския спонсор Людмил Стойков и бизнесмена Марио Николов, за пране на пари по европейски програми. Заради злоупотребите Брюксел блокира близо 140 млн. евро по САПАРД – пари, отредени за развитието на селските райони и земеделието. Делото се превърна в красноречива емблема на правораздавателната система в България. А според статистиката, 144 хиляди селища в България вече са напълно обезлюдени – поради липсата на поминък. След смяната на властта част от парите за България бяха „размразени”, но чаканите реки още не са потекли, заради корупционни практики, липса на мотивация, неумение да се усвояват средства по правилата.

Парадоксално, въпреки рестрикциите, налагани от Брюксел, одобрението към Европейския съюз не намаля и на йота. Българите категорично не са в редовете на евроскептиците. Те очевидно виждат в ЕС защитник от собствената си държава.

Как изглежда кризата в България

Впрочем, „криза” означава „решение”. Думата дължим на древните гърци. Ето как я чувства един германец в България - Томас Фрам, определя се като изследовател на „българското амбивалентно отношение към Европа”. Запален „българолюбец”: „Аз точно тези дни се попитах – по улиците не се вижда кризата. Когато не се вижда, се чува. Когато говориш с приятелите си – единият от половин година не получава заплатата си, другият е с 30-40% намалена заплата, и това вече се отразява върху личните съдби на хората. Например, в строителната индустрия се връща този стар демон: не могат да изплащат заплатите, защото на тях не им плащат. Това в момента блокира икономиката на страната. Не бих казал, че съм оптимист, по-скоро вярвам в българите. Българинът е много стъпил на земята, но е ръководен от душата си. Щом говорим за новото правителство, все още не е известно какво наистина вършат. Но според мен, влизането на някакъв, каквото и да говорят за него, човек като Симеон Дянков: той идва от друг свят и е много наивен, и не познава дейците, които тук дърпат конците, но същевременно въвежда някакъв свеж дух. Хората сега като че ли се зареждат с нова надежда, че нещо ще се промени. Защото точно този душевен стимул е най-нужен на страната.”

„България ще завърши годината с най-добрия фискален резултат в целия Европейски съюз, а за 2010 се очаква да бъде единствената държава, която покрива Маастрихтските критерии", хвали се Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите.

Не всички обаче са такива оптимисти. Освен междуфирмената задлъжнялост „особено тревожна е идеята на управляващите да увеличат рязко минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Тази мярка засяга десетки свободни професии, занаятчии и еднолични търговци... Засегнати са и дребните предприемачи – обущари, шивачи, собственици на малки търговски обекти, които дори в големите градове едва свързват двата края. Да не говорим за малките градчета и селата”, пише Радан Кънев (от ДСБ) в своя блог.

Кръгът, наречен преход

Журналистката Любослава Русева коментира за „Дойче веле”: „Това беше годината, в която приключи едно безобразно управление, а сценариите следващото да се получи още по-безобразно, бяха осуетени. В този смисъл имахме повод да си отдъхнем. От друга страна обаче новото лице на властта не дава и повод за радост, доколкото много прилича на едно познато лице, чийто гръмогласен смях определяше живота ни допреди 20 години. Така кръгът, наречен преход, като че ли наистина беше затворен, за да се върнем там, откъдето тръгнахме. Или, както казваше за подобна “промяна” Станислав Йежи Лец, “преместихме се от Содом в Гомор”.

Влиятелният блогър Sulla (Иван Стамболов) казва: „През тази година властта в България пак се смени. За трети път се провали социалистическо управление и за трети път го смени нещо друго, за което, освен че е нещо, не можем да кажем нищо. Но триадата е налице: теза, антитеза и синтеза. Луканов, Виденов и Станишев. За разлика от първите двама, третият си изкара целия мандат. За разлика от първите двама, които бяха сменени от по-добри управления, третият – май не. Иначе чакаме края на света, пък после ще видим…

Жените в Народното събрание

Това е пиеса на Аристофан. И най-горещата тенденция в България. Цачева, Фандъкова, Желева – от трибуната на българския парламент, през кметския пост, до престижния Брюксел – Борисов разположи много жени на високи постове в местната и в европейската администрация. Като че ли общият им знаменател е: вярност към лидера и работливост. Полезни в рамките на партията, тези качества трябва да се съчетават с много други, за да има полза за държавата. Това предстои да видим през новата година.

Отвличания, катастрофи и бедствия през 2009 не липсваха. Има ги по цял свят ще кажете. Да, природата навсякъде взима жертви. Корупцията - също. Девет човека изгоряха във влака София-Кардам през февруари 2008. През 2009 обаче миналогодишната трагедия разрови старите истини за занижените критерии за безопасност. В корупционната мъгла около Българските държавни железници и източването им по различни схеми изплува и името на швейцарска фирма за вагони, произведени в периода 1968-1972 г. Те са купени от депо в Германия, което ги продавало само за скрап. При цени от около 20 000 евро за такъв вагон БДЖ ги купувало по 556 500 евро всеки. Зад фирмата, регистрирана в Цуг, според медиите стои бившият банкер Валентин Моллов, реализирал завидна печалба.

Ето така, тъкмо си помислим, че сме погребали миналото, и старите муцуни надникнат от някоя офшорка. Или от докладите на Комисията по досиетата. Тя свърши много работа през годината, провери досиетата на околко 10 000 души – политици, магистрати, журналисти, военни. Темата е огромна, затова само ще спомена едно мнение, на журналиста Иван Бедров от неговия блог:

„В доклада на Комисията по досиетата прочетох десет пъти името на в-к “Поглед”. Я, ама то още имало такъв вестник?! Има го и то какъв! 4 съсобственици, 2 главни редактори, 3 членове на редакционния съвет и 1 редактор на в-к “Поглед” са ченгета. Това е рекорд. Това е и виц. Вестникът, който се води орган на Съюза на българските журналисти, е рекордьор по брой на ченгета в българския печат.”

Пари – праймтайм – пари плюс

Темата медии е по-голяма и от предишната. В българските медии бяха осъществени крупни сделки и сливания – за големи суми и при малка прозрачност на собствеността. Развлекателни формати превзеха телевизиите, окупираха и новините. Разните съобщения за сървайвъри, пеещи плеймейтки и измислени драми проникват в съзнанието на хората, искат или не, измествайки истинските новини от света. И оставят България в покрайнините на глобалното село и в още по-дълбоката провинция на духа. Пари – праймтайм – пари плюс, формулата работи безотказно, като популяризира измислени звезди, лош език, ужасен вкус и кара и децата да мечтаят за силиконов бюст.

Проф. Крикор Азарян, театралният режисьор, романтик и проникновен познавач на Чехов, който ни напусна през декември, казва в интервю, също последно, за в. „Труд”: „Едно време не всичко можехме да поставяме, да казваме, но то се чуваше. А сега всичко можеш да кажеш, но никой не те чува.”

20-те години от падането на Берлинската стена държавата отбеляза някак под сурдинка. Съвсем в свой стил СДС, който преди 20 години бе носител на промяната, почете и своя юбилей с две алтернативни партита. На първото не отидоха едните председатели на съюза, на второто другите. А като цяло бяха интересни и искрени като платен репортаж за фирмено парти. Така усещането за промяна и обновление, обхванало българите през годината, често се сменяше с чувството déjà vu. Но както казва Чоран – да съществуваш, означава да произвеждаш минало. А и зад най-песимистичните прогнози за идващата 2010 прозира надежда. Така и трябва, dum spiro spero!

Бъдете здрави!