"Гнусно изкушение" - отзиви за изложбата на Недко Солаков в Бон

Над хубавото стълбище на бонския Кунстмузеум виси едно голямо жълто петно като отровен облак. Абстрактна живопис? И докато човек още се чуди, открива написаното на ръка изречение: "Поръчах това нещо при асистентите, но сега изобщо не помня защо".

Няколко крачки по-нататък се изправяме пред седем прекрасни малки тортички, които изглеждат съвсем истински. Направени са от брашно, захар, шоколад, глазура и... от нокти от пръстите на единия крак на художника, които са скрити в една от тортичките. Цялото нещо носи заглавието: "Заповядай", а в скоби е написано - "руска рулетка".

Когато през 60-те години на 20-ти век Арнолд Гелен се оплакваше от необходимостта на модерното изкуство от разяснения, едва ли е подозирал, че в един момент

самите разяснения се превръщат в изкуство

Според друга теория именно разясненията, коментарът, правят от изкуството изкуство.

За българския художник Недко Солаков това се отнася с пълна сила. Неговите видеоклипове, рисунки или скулптури не биха били нищо без разяснителните бележки към тях, смята Райнер Буркард, автор на статията в "Ди Цайт". Именно коментарите на Солаков са го наложили на световната сцена.

Преди всичко високо се цени факта, че той работи с абсурдите на въпросната артистична сцена и не ги спестява никому. На изложбата в Бон например е представен кратък филм, на който се вижда търговецът на произведения на изкуството Алън, който разговаря по време на панаира на изкуствата в Брюксел с колекционера Луиджи. Луиджи е заинтересован само от картини, на които се виждат крака, цената е без значение. Една картина от Дега той коментира така: "Две ръце, но без крака?" За него това е изключено. Затова пък купува произведение на Вермер, на което краката са обилно представени, две неща на Пикасо и няколко на Уорхол. Когато му предлагат картина на Солаков, той само уморено отказва с ръка.

Въпросът, който може да бъде зададен, е дали Недко Солаков цели единствено да се надсмее? Без съмнение, той е нещо като

шутът на съвременната артистична сцена

Той иска да съблазни съзерцателя, причинявайки му болки в стомаха с малка тортичка с пълнеж от отрязани нокти. Има и един друг Солаков обаче - този, който играе руска рулетка със собствения си емоционален свят. Две от неговите изложени в Бон композиции са озаглавени "Страх". Едната представлява изключителна колекция от 99 рисунки. В тези произведения Солаков безкомпромисно се конфронтира със страховете си. Едната рисунка представлява възрастен мъж, който уморено подпира главата си с ръце. коментарът отдолу гласи: "Един възрастен професор от Източна Европа не усеща вече страх, а само глад." На последната рисунка, 99-тата, са изписани само две думи на английски: "An End" или "Край".

Житейската тема на художника Солаков очевидно е отношението към страха. С работата си "Top Secret" (Строго Секретно) той измества оста на този страх и в сферата на политическото, признавайки за връзките си с българската Държавна Сигурност. През 1990-та година, веднага след промените, Недко Солаков разказва публично как е влязъл в ДС и как е напуснал нейните структури отново.

В работите му през последните десет години коментарите и разясненията стават все по-значими за изкуството му. Авторът на статията критикува Солаков, пишейки, че огромната му продуктивност често го кара да пропада в

сферите на гнусното и кичозното

Например представянето на засъхналите му сополи, които и най-оригиналният коментар отдолу не може да спаси.

Солаков е зависим от страховете си. С тяхното художествено претворяване, страховете са на път към преодоляването им, но със сигурност с времето той ще натрупа нови страхове, справянето с които ще му помогне да преодолее най-големия ужас - този от "The End", от края.