През последните дни видяхме твърде смущаващи кадри - как турски танкове германско производство биват хвърляни в офанзивата срещу кюрдите в Сирия. Същевременно тези кадри показват и дилемата, пред която е изправена германската външна политика: обединена Германия, пречистена чрез историята си, с амбиции в международната политика и традиционно търсеща равновесието е същевременно и голям износител на оръжие.
Данните са още пресни: при сегашното управление на страната Германия е изнесла толкова много оръжия за трети страни, нечленуващи в ЕС и НАТО, колкото не е изнасяло нито едно друго германско правителство преди това. А ни обещаваха друго: преди 4 години, тогава още вицеканцлер и министър на икономиката, социалдемократът и настоящ външен министър Зигмар Габриел твърдеше, че Германия ще внимава повече с оръжейния износ.
Първо "да", накрая все пак "не"
Преди три седмици Габриел загатна, че германското правителство може да се отзове на искането на Турция за преоборудване на германските танкове "Леопард" на въоръжение в турската армия. Изявлението беше направено на фона на очерталото се разведряване между двете страни след няколкомесечен ледников период в двустранните отношения: германският правозащитник Петер Щойтнер, държан в затвора заради абсурдни обвинения в терористична дейност, беше пуснат под гаранция; също и преводачката Месале Толу беше освободена.
И Зигмар Габриел сметна, че механизмът работи: да се оказва силен икономически натиск при същевременно запазване на диалога. Само така трябвало да се действа срещу автократичния режим на президента Ердоган. След което той се заигра малко с желанието на Турция да си модернизира германските "Леопарди". След като обаче стана ясно, че Турция ги хвърля в офанзивата в съседна Сирия, изведнъж ни се каза, че правителството в Берлин не можело да взима такива решения, както и че то не изнасяло оръжия в кризисни региони.
Дилемата на Берлин
Това обаче е старата дилема при всяка оръжейна доставка: никой не може да гарантира, че купувачът ще използва оръжията, както е обещал. И най-вече това не бива да се допуска при военни агресии.
С други думи: крайно време е Германия да преосмисли политиката си относно износа на оръжие. При това - на реалистична основа. Германия трябва да е наясно, че износът на оръжия за страни като Египет и Саудитска Арабия не съответства на целите на германската политика. Оръжейният износ за Турция, която е член на НАТО, пък се основава на други принципи. Но поне за момента тези принципи трябва да останат на заден план. Те не бива да бъдат налагани в името на постигането на други цели, като например освобождаването от затвора на задържани германски граждани. Сегашната ситуация ни показва колко бързо подобни сделки увисват във въздуха.