Важно ли е образованието?

Село Жеравна, в източната част на България, присъства във всеки пътеводител – заради хубавите дървени къщи от отдавна отминали времена. Никъде, обаче, не пише, че Жеравна губи жителите си – че в селото вече не се раждат деца, че младите хора заминават за Сливен, София или чужбина, тъй като само там имат бъдеще. И че Жеравна е обречена на унищожение.

Останали са само старите хора – като Ана и Любен Няголови, които живеят в Жеравна от 75 години. И те имат стара дървена къща, имат и малка градинка с домати и краставици. Любен е бил някога истински герой – разказва съпругата му – бил е шеф на ТКЗС-то, яздил бял кон, всички се вслушвали в думите му. Краят но социализма е най-голямата катастрофа в живота на Няголови. Но връщане назад няма. Селото с 300 жители вече е напуснато и от свещеника, и от лекаря, църквата е музей. Синът на Няголови Веселин е директор на селското училище. И както казва – училището всъщност е мъртво, което за него е истинска традегия. Самият той на свой ред се готви да напусне селото – да потърси работа. На малкото деца в селото ще им се наложи да пътуват много отдалеч за училище, а през зимата ще трябва да си останат вкъщи – тъй като автобусът няма как да стигне до Жеравна. Така ще е най-късно след година – прогнозира Веселин Няголов. Когато България вероятно вече ще е член на ЕС – политическа стъпка, към която жителите на Жеравна изпитват подозрения.

Следващата среща на авторката на статията за България във Франкфуртер Алгемайне Цайтунг е с Илона Томова, заместник-директорка на Института по социология към БАН – с която обсъждат все повече намаляващия брой на децата в България – катастрофален проблем за страната, както посочва Томова. Раждаемостта в България е една от най-ниските в света – 1,3 деца. През изминалите 15 години страната е изгубила над десет процента от населението си. Днес в България живеят 7,9 млн души, а както предупреждават експертите по демографските процеси на ООН – до 2050-та година ще останат само 5,8 млн българи.

“България е бедна страна” – казва Томова, макар безработицата да не е висока – 12,2 на сто. Средната класа е малобройна и децата са въпрос на пари. Въпросът дали майките да си гледат децата или да работят в България предизвиква само смях – представата, че една жена може да се посвети 24 часа в денонощие на отглеждането на потомството е абсурдна.

След разпада на източния блок размерът на месечните заплати спада с три четвърти. Предприятията се приватизират, хората губят работата си, държавата прекратява или съкращава субсидиите. Навлиза пазарната икономика, която преобръща света и пренаписва биографиите. Илона Томова разказва за затворените детски градини. Сградите се сриват, след което идват така наречените бизнесмени и се настаняват в новоизградените луксозни офиси. Средната месечна заплата е към 130 евро, средната пенсия – 50. Според експертите ще минат 50 години, докато България достигне средното ниво на брутния вътрешен продукт в държавите от ЕС.

Единствено ромите в България продължават да раждат деца – те са три и половина процента от населението, обяснява Антонина Желязкова, директор на Международния център по проблемите на малцинствата. Тя подчертава, че това етническо малцинство – ромите – е сериозен проблем за правителството. Престъпността е висока, градските гета се увеличават, 23 процента от ромите са неграмотни. Много от тях изпращат децата си да просят на улицата, вместо на училище.

На 150 километра от София, в южната част на страната е разположен Пазарджик – незабележим малък град, който пътуващите забравят веднага. Само на пет минути от центъра на града с неговите небостъргачи, започва един съвсем друг свят – ромският квартал е град в града. Пред схлупените къщички се издигат планини от боклуци, по тротоарите седят жени и кърмят спящите си деца. В тази част на града живеят 16 хиляди роми, само пет процента от които имат работа. А чужденците съвсем не са добре дошли.

Гергана Зангарова вече не им е чужда – приямат я като своя – ръководителката на финансирания от държавата бизнес-центъра, който представлява каменна сграда в центъра на ромския квартал. Създаден е през 2005-та година и оттогава насам Гергана Зангарова търси контакти с фирми и селскостопански организации. Както казва – коства много усилия ромите да бъдат убедени, че трябва да работят, и, че е важно да получат образование. Бързите пари тук се изкарват по други пътища. През последния месец Зангарова е успяла да намери работа на 12 души. Което какво означава за координатната система на едно общество, в което деца раждат само онези, които живеят в своя собствена вселена, далеч от работа и образование?

Малко след Пазарджик небостъргачите, фабриките и ромското гето изчезват – започват Родопите, с иглолистните си гори и дълбоките дефилета. На 200 км югоизточно се намира Кърджали – по път, по който пред погледа се появяват все повече джамии. Българските турци са 9,5 процента от населението, като по-голямата част от тях

живеят в района на Кърджали – особено засегнат от демографската криза регион. Областният управител на Кърджали Ангел Коджаманов не крие голямата си загриженост от факта, че населението си топи. Преди политическите промени жителите са били 280 хиляди, сега са 160 хиляди. И стават все по-малко. Със селско стопанство вече не могат да се изкарат пари, тъй като земята е неплодородна. Туризмът едва се заражда. Хората изоставят региона, отивайки в София или Пловдив. В болниците не достигат специалисти – всеки, който може, си отива.