"В България всеки се спасява поединично"

Пасторът от Ордена на йезуитите Маркус Инама е управител на фондация „Конкордия Германия”, която се ангажира с проблемите на децата и младежите в неравностойно положение в България и Молдова. Пасторът работи по различни проекти в България от 2008 година насам. В интервю за католическата осведомителна агенция КНА той разказва за потискащата социална ситуация в страната.

КНА: България си има нов президент, а сега бяха проведени и избори за нов парламент. Какво е, според Вас, положението в страната?

Маркус Инама: От падането на Желязната завеса изминаха повече от 25 години, но за съжаление България все още се намира в процес на преход и продължава да тъпче на място. Опасявам се, че и тези избори няма да променят нищо в това отношение. Приемът на страната в ЕС през 2007 година също не оправда очакванията за скок напред. Няма как - съвсем трезво трябва да признаем този факт.

КНА: Къде си проличава всичко това?

Инама: Например в мисленето на хората: да действаш демократично, да вземеш съдбата в собствените си ръце, като в същото време си солидарен с останалите - всичко това все още не е естествена потребност. България би могла да бъде богата държава, ако не беше корупцията. В тази страна малцина се обогатяват, докато в същото време твърде много хора изпадат социално.

КНА: Говорите за изпадане. Как ще опишете социалното положение в страната?

Инама: Всеки е принуден да се спасява поединично - и почти никой не отправя поглед към хората, които са социално изпаднали. Затова има все повече хора и дори цели групи от хора, като например ромите, които буквално се борят за физическото си оцеляване. Без чужда помощ те нямат никакъв шанс да се справят.

КНА: Споменавате ромите, чийто дял сред българското население силно нараства. Какви са техните проблеми по-точно?

Инама: Винаги е имало силни задръжки спрямо тази група. Затова не е учудващо, че след края на комунизма те първи загубиха работните си места. Много от тях и до днес се насочват към големите градове, където поне от време на време могат да разчитат на някоя случайна работа. Експерти, които добре познават ситуацията в Индия, твърдят, че ромските махали в София не изглеждат кой знае колко по-добре от бедняшките квартали в Делхи или Мумбай.

КНА: А политиката? Предприемат ли се някакви действия?

Инама: ЕС вече е задвижил доста промени, но това определено не е достатъчно. Огромен проблем е обстоятелството, че властите и политиците просто премълчават тази тема. Всеки политик знае, че ако застане на страната на ромите, моментално ще загуби много проценти от общественото одобрение. Недоверието на населението спрямо ромите е просто много голямо.

КНА: Какво имате предвид?

Инама: Постоянно се разправя например, че ромите получавали твърде много социални облаги - толкова много, че за бедните българи не оставало нищо. А това просто не е вярно. Самите роми пък на свой ред проклинат бежанците, защото получавали повече от тях - пари, жилища, здравни грижи. При това в България почти няма бежанци, а онези, които по една или друга причина все още са там, искат да напуснат страната колкото е възможно по-бързо.

КНА: Как Вашата фондация помага на нуждаещите се хора в България?

Инама: Нашата социална дейност е насочена предимно към децата и младежите, но и към техните семейства. Поставяме акцент върху образованието, защото именно то е гарант за по-добро бъдеще. Полагаме грижи децата да ходят на училище, а не да си стоят вкъщи, за да гледат по-малките си братя и сестри, за да работят нелегално или да просят и крадат. Грижим се и за подобряване на хигиената и просветата, а при нужда набавяме и дрехи и храна. В това отношение сме постигнали много, но нерядко опираме до границата на възможното.

КНА: Например?

Инама: Когато например се разпадат семейства, когато се сблъскваме със случаи на насилие или сексуални издевателства, когато алкохолните проблеми взимат надмощие, когато става дума за тежки болести и недъзи, когато един от родителите е в затвора - при всички тези случаи българската социална система не е в състояние да реагира адекватно. И затова се опитваме да настаним децата при нас или пък в приемни семейства. За да не изпаднат окончателно.

КНА: Какво би трябвало да се направи сега, след изборите?

Инама: Мечтая си политиците в страната най-сетне да осъзнаят, че ако продължат да извръщат поглед, проблемите ще стават все по-тежки, а възможните решения - все по-скъпи. Но, честно казано, не тая големи надежди.

*****

Припомняме Ви този филм на нашата авторка Татяна Ваксберг, която преди две години живя един месец в ромската махала на Видин: