Българската „американска мечта”

Върху това явление се спира Георги Папакочев.

Финалният етап на президентската надпревара в САЩ, фокусирал естествено глобалното обществено внимание, беше интерпретиран особено присърце от българите. Броени месеци преди собствените си избори за парламент и евродепутати, най-недоволните от своето битие и управление граждани на ЕС възприеха каузата на президентския вот в най-мощната демокрация в света за своя, и съзнателно или не, изглежда се върнаха в мечтите си от кризисното начало на прехода през 90-те години държавата им да стане 51-ия американски щат.

Седмица преди изборния 4-ти ноември „Винпромът” в карловското село Баня и централният ресторант в родния град на Христо Ботев, организираха предварително гласуване за американски президент, което, според мълвата, е преминало при

високоградусен ентусиазъм

и е завършило с убедителната победа на Барак Обама. Социологически агенции инвестираха време и средства, за да проучват нагласите на българина като цяло непосредствено преди изборния  вторник, а масмедии заливаха своята аудитория с предпочитанията на шоумени, светски лъвове и фолк-звезди към единия или другия кандидат.

И което е по-парадоксалното – лидери на парламентарно представени политически партии без смущение изразяваха подкрепата си за републиканци или демократи, като поясняваха идейното родство на своите местни формации с техните „аналози” отвъд океана.

Своеобразна кулминация на този политически делириум стана публикувана в медиите фотография на депутат от „партията столетница”, /която, както е известно, над половин век яростно громеше капитализма и американския империализъм/,  където той прегръща за спомен шперплатова фигура на новия американски президент. Възниква въпросът, на какво се дължи тази напълно

неестествена политическа запалянковщина

силно напомняща атмосферата на провинциален футболен мач? На отрицание към приятелското отношение на досегашния американски президент към неговия „Мистър Клиин”, както той титуловаше в София премиера Станишев, или на одобрение към критиките на бившия и сегашния американски посланик в страната към бутафорната борба срещу организираната престъпност и корупцията? Може би на значителната българска диаспора в САЩ, която, въпреки че няма лоби в Конгреса и Сената, със сигурност с набъбващата си бройка ще отложи трайно премахването на американските визи за българите? Или на вечната надежда на местните хора, че „Големият брат” отвъд океана ще протегне дългата си ръка през Европа към Балканите и ще сложи ред и в тяхното малко дворче?

Засега енигмата остава неразгадана. Най-малкото защото българинът изглежда вече се е отказал дори да мисли, че може да си помогне сам. Или онези, които имат най-голяма полза да изтрият подобни мисли от съзнанието му, вече са постигнали големия си успех. Загадката, все пак, ще получи отговор. Догодина, вероятно.