България - резерват за бивши доносници и информатори

Повече от четвърт век след промените, Комисията по досиетата отново потвърди (за кой ли път!), че десет на сто от лицата на публични длъжности в България са свързани с комунистическите тайни служби.

Над 10 хил. бивши във властта

На международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалности“ в София Екатерина Бончева от Комисията по досиетата обяви, че в наши дни 10 500 сътрудници на ДС и бившите военни разузнавателни служби продължават да пребивават във властта. Но и това не е окончателната "диагноза", тъй като редица структури, в това число Българската православна църква, все още не са предали необходимите документи.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова припомни, че България не е сред добрите примери в Източна Европа, тъй като „у нас не се проведе лустрация, не беше разкрита цялата истина и това забави прехода и резултатите от него“. Според Бъчварова, разкриването на истината за комунистическото управление и неговите репресивни органи е "условие за изграждането на съвременните български тайни служби“. В тази връзка тя призова да не допускаме сянката на миналото да се пренася в настоящето.

Манежът на кукловодите

Тази сянка обаче продължава да има конкретни измерения и в наши дни. Разследващият журналист Христо Христов, един от най-сериозните изследователи на комунистическото минало в България, изнесе разтърсващи данни, които едва ли имат аналог сред бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа: във всички парламенти от 1990 година досега 164 агенти на тоталитарните служби са били депутати; в българските правителства от началото на прехода до 2013 г. е имало общо 139 агенти и щатни служители на ДС - от зам.-министри до премиери; няколко хиляди са пък служителите в различните министерства, доказани сътрудници на тодорживковите тайни служби, като допреди две години само в МВР те са били 1 346 на брой.

Също и тримата първи управители на БНБ след 1990 година са свързани с репресивния апарат на комунистическата държава - и тримата са били тайни агенти на ДС, а в нароилите се с тяхна благословия 30 частни банки след промените агентурният състав е набъбнал на 180 човека. Контролът в държавните медии - БНТ, БНР и БТА - е осъществяван от 131 офицери, доносници и информатори, като броят им в радиото е най-голям – цели 67 агенти. 156 души с тайно агентурно минало пък се разпореждат в частните електронни и печатни медии. Според Христо Христов, заемането на ръководни постове от толкова много бивши сътрудници на ДС и военното разузнаване във всички ключови сфери на държавата е станало възможно поради отказа от извършването на лустрация и липсата на политическа воля за окончателна раздяла с комунистическото минало.

Примерът Германия

"С разпускането на бившата ГДР и ликвидирането на нейната тайна полиция ние се оказахме в благоприятно положение, тъй като не се налагаше приемственост в институциите на обединена Германия“, коментира за Дойче веле Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ. „Бившите комунистически държави, в т. ч. България, също се опитват да преосмислят своето минало, но преливането на институциите и кадрите в тях правят процеса много по-труден. Има и нещо друго – силната германска икономика не се интересува много от миналото на бившите агенти, които днес са бизнесмени“, смята изследователят. Той разказа за случай със строителен предприемач в Берлин, който, въпреки недоволството на местните жители, започнал преди две години строеж на висока сграда близо до някогашната Берлинска стена.

„Бизнесменът се оплака по телевизията, че протестите пречели на дейността му, но негови състуденти от миналото го разпознаха от екрана като някогашен доносник на ЩАЗИ и позвъниха на медиата за изясняване на случая. Човекът яростно отрече обвинението и журналистите се обърнаха към нашия архив за помощ. Проверката беше трудна, тъй като досието на лицето беше унищожено, но ние все пак открихме доказателства, че той действително е бил информатор. Предприемачът заведе съдебно дело срещу нас и го загуби. По-важното обаче е друго – в този конкретен случай става въпрос за човек, забогатял по законен начин, който е станал и инвеститор. Макар да е бил информатор като студент, успехът в неговия бизнес идва много след 1990 година. Разбира се, това е отделен случай, но той също е показателен“, допълва Йоахим Фьорстер от Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ.

И в Словакия има немалко бивши сътрудници на ДС, които днес са успешни бизнесмени. Д-р Ондржей Крайняк от словашкия Институт за национална памет припомни, че последният кадрови офицер от бившите репресивни служби е бил отстранен от длъжност още през 2004 година. Но много бивши агенти са останали на работа в новите тайни ведомства: „Значителен брой от хората с досиета, които са учили в Москва, станаха крупни бизнесмени. А последният шеф на чехословашката ДС ген. Алоис Лоренц, който през 1993 г. беше осъден на година и половина затвор, но се скри в Словакия след разделянето на страната, стана съветник на една от тези бизнес-групировки“, казва Крайняк.

„Специалните“ полски пенсионери

Според д-р Кшищоф Персак от Института за национална памет в Полша повечето от бившите хора на тайните служби са се влели в организираната престъпност, което в неговата страна е станало ясно още през 90-те години. „Други се отдадоха на активен бизнес и създадоха частни охранителни агенции – пазеха бизнесмени, имоти, складове, фирми. В известен смисъл всички тези хора бяха привилегировани, защото използваха богатия си „професионален“ опит от миналото", казва той.

Привилегиите им обаче не свършвали с това. Непосредствено след промените много от тях успели да се възползват от старото законодателство и получили огромни пенсии. Едва през 2007-ма в Полша бил приет специален закон, който намалил огромните им доходи до нормалните пенсии за страната. "И знаете ли колко поляци бяха засегнати от тази мярка? Ставаше въпрос за цели 40 хиляди офицери и сътрудници на комунистическите тайни служби!“, спомня си с горчивина д-р Персак.