България пак последна

България пак се оказа на последно място в поредната европейска класация. Този път обаче се даде предупредителен сигнал не за всеизвестните язви на политическата система, а за проблемите на българската икономика. А това във времената на бушуваща финансова криза не звучи никак безобидно.

Публикуваният вчера доклад на Световния икономически форум, посветен на Лисабонската стратегия, постави

България най-накрая на опашката

сред 27-те от ЕС. Да припомним: с приетата през 2000-та година Лисабонска стратегия ЕС си постави за цел да направи икономиката си най-конкурента в света, развивайки единствения си неоспорим ресурс - знанието в целия му широк аспект от образование до ноу-хау.

Само по два показателя България е успяла да се оттласне от последното 27-мо място. Тя си е извоювала забелжителната по преднина 22-ра позиция, що се отнася до условията за предприемачество и 25-та - по повод развитието на информационното общество. Сред останалите показатели, изхвърлили България на последно място от членуващите в ЕС страни, са: развитие на иновации, изследвания и технологии, постигане на устойчиво развитие, създаване на ефективно функциониращи финансови пазари.

Има и още един по-горчив хап

от последното 27-мо място: някои от кандидатстващите за членство в ЕС държави като Хърватия, Турция и Македония имат по-добри показатели от България.

Макар и косвено, на София й се дава да разбере, че е застрашена най-голямата й и може би единствена засега гордост пред Брюксел: стабилната макроикономическа рамка. Изводът: държавната администрация трябва да направи всичко възможно, за да гарантира запазването й.

Това, естествено, ни отвежда до въпроса за започналия да се търкаля между партийните централи на управляващите проектобюджет за идната година. След няколкото предупреждения на международни агенции за това, че следващата фаза на финансовата криза ще удари най-вече страни като България и Румъния, българските управляващи започнаха макар и с половин уста да признават, че страната не може да излезе суха от придошлата вода.

Какво ще стане с бюджета за догодина?

Анализатори препоръчват създаването на консервативен бюджет с достатъчно спасителни пояси, които да улавят удавниците на финансовата криза. Е, големият излишък от тазгодишния бюджет стана отчасти жертва на доста популистки сметки. Въпросът е, дали това ще се случи с бюджета за догодина.

Неговият малшанс е, че той ще се обсъжда в атмосфера на доста обтегнати отношения вътре в коалицонните партии и между тях. И най-вече: в предсрочно започнала предизборна кампания, в която ударите под кръста ще избият задължително все някога в евтин популизъм.

Така, за съжаление, пак опираме до политическите язви на България, които засега се лекуват по традиционния начин - с мастика на гладно. А това, знаем, не води до бистра и трезва мисъл.