България като трамплин за ЕС

Макар и парадоксално на пръв поглед, България действително може да се окаже в центъра на бъдещото европейско разширяване. Като черноморска страна тя се намира на "неблагодарния" /по определенията на мнозина политолози/ кръстопът между Европейския съюз и Русия, където нейни презморски съседи са държавите от Източното партньорство на ЕС - Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия и Украйна. Същевременно обаче тя граничи и с кандидатките за европейско членство от Западните Балкани и Турция. Затова върховната представителка на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини неслучайно отбеляза, че българската столица е "идеалното място" за разговор по темата "Какво следва за съседите на Европа" - тема, която бе обсъдена на международна конференция в София, посветена на предизвикателствата пред разширяването.

Европейската външна политика има други грижи

Сигурен ли е обаче този процес, който в края на икономическата криза и най-вече след гръмкия финансов провал на Гърция, бе негласно отложен за най-малко пет години? "В момента Германия има сериозен проблем с бежанците не само от южната част на Сахара, но и от Западните Балкани. Става дума най-вече за Сърбия и Косово, откъдето идват 41 на сто от всички бежанци. Те подават молби за бежански статут и тези молби 100 процента се отхвърлят", каза пред Дойче веле д-р Марко Арндт, един от организаторите на конференцията и ръководител на регионалното бюро на фондация "Конрад Адеанауер" в София. Той поясни, че от Балканите пристигат не само цели семейства, но и много млади мъже. "Срещаме много проблеми около тяхното настаняване и поради това смятам, че в момента мнозина германци нямат желание да приемат идеята страни от Западните Балкани да членуват в ЕС. Трябва да се обърне по-голямо внимание на това какво мисли населението на държавите от ЕС за присъединяването на нови страни. Затова непосредствените перспективи за включването на кандидатките от Западните Балкани не са много реалистични за следващите пет години. В началото на юли федералната канцлерка Ангела Меркел посети кандидатките от региона. Германия и ЕС желаят те да станат членки на Общността, но трябва първо да се изпълнят изискванията по над 30-те преговорни глави, а това ще трае с години", коментира д-р Марко Арндт.

Представителят на германската фондация "Конрад Аденауер" в София изтъква, че основната тема на европейската външна политика сега е свързана с кризата в Украйна, спазването на санкциите срещу Русия и стремежа всичките 28 европейски страни да говорят в един глас. Вторият по важност проблем е Гърция. "Сега това е важното за Брюксел и по-точно как Съюзът ще се представи като истински политически играч. Всички останали въпроси около неговото разширяване са на втори план", смята д-р Арндт.

Абсолютната необходимост от разширяването

Българските представители са доста по-оптимистични по темата за разширяването. Външният министър Даниел Митов е убеден, че Европейският съюз няма да бъде цялостен и завършен без съседите и приятелите на България. Според него на тях им предстои дълъг, труден и понякога болезнен преход, по който България вече е минала, но движението към целта не трябва да спира. "Ясно е, че някои кандидатки трябва да бъдат мотивирани и дори възнаградени по своя път. Процесът трябва да бъде поддържан, присъствието на Европейската комисия и на държавите-членки в региона трябва да е по-голямо, нужна е повече помощ, когато става въпрос за експертни познания и умения, за общи проекти. Не по-малко важни обаче са добросъседските отношения и те трябва да се възприемат не само като двустранна ангажираност, но и като въпрос от европейска значимост", категоричен е Митов.

Вицепремиерката и бивша главна преговаряща на България за ЕС Меглена Кунева не допуска, че през следващите няколко години разширяването ще спре, тъй като то е "абсолютна необходимост". Според нея, освен общи проекти в енергетиката и добросъседството, е нужно и сътрудничество в науката, културата, внедряването на постижения. "Необходимо е да се провери истинската ангажираност, изграденото доверие между ЕС и кандидатките. В противен случай стартът няма да е добър", смята Кунева.

Заедно към целта

Доверието и надеждността са важни и за европейската външна министърка Федерика Могерини. "Всички разбираме, че Европейският съюз няма да е завършен без включването на Западните Балкани и Турция - Европа ще спечели, ако този регион е стабилен. При това трябва не само заедно да се движим напред, но и да стигнем до края на нашия път. Ако въпросът с взаимното доверие не бъде решен, процесът на разширяването ще загине. Това ме плаши и затова с моите колеги често дискутираме как ЕС да продължи успешно този процес. Наративът днес не трябва да бъде замразяването на разширяването, а какво да правим заедно, ден след ден, стъпка по стъпка. Това е процес на изграждане на самия Европейски съюз, той е труден за двете страни и изисква много сигурност и надеждност", каза Могерини.

Възможното скъсяване на пътя към Европа

Руският политолог проф. д-р Андрей Макаричев, преподавател в университета Тарту в Естония, е притеснен от пасивността на България и Румъния по отношение на европеизирането на Черноморския регион. Той прави сравнение с активността на балтийските държави, които са много по-динамични в този процес около своите граници. "Знам, че някои среди в Грузия днес обсъждат промяна на националната "марка" на тяхната страна от "кавказка" на "черноморска" държава. Когато чух за това ново национално "брандиране", попитах защо им е нужно? И отговорът бе, че Черно море и страните около него приближават Грузия към Европа. Южен Кавказ е по-периферен и ориенталски район, поради което в грузинското общество вече назрява разбирането, че Черно море е трасе, което скъсява пътя до Европа. Със съдействието на членките на ЕС България и Румъния проевропейските нагласи в този регион, особено в Грузия и Украйна, ще могат да се заздравят", коментира за Дойче веле проф. Макаричев.

Кой е руският "троянски кон" в Брюксел?

Все пак посланикът на Москва в ЕС Владимир Чижов беше определил ролята на България като "троянския кон на Русия в Брюксел"? Това схващане преодоляно ли е вече в Кремъл? "В ЕС сега има друг "троянски кон" на Москва - Унгария. За мен това е съвсем очевидно", казва руският политолог. "Колкото до България, тя може успешно да балансира между проруските си симпатии, основани на историческото усещане за сигурност и защита, и своята лоялност и ангажименти към ЕС и НАТО. Доколкото ми е известно, у вас има лични симпатизанти на Путин и това е партията "Атака", която е част от паневропейската група негови "съмишленици". Тяхното поведение, доколкото ми е известно, няма влияние върху външнополитическите решения на българското правителство и това наистина е чудесно", посочва руският политолог проф. Андрей Макаричев.