България е на 36-то място в тазгодишната световна ранглиста за зачитане на свободата на словото

�ление не съществува ефикасно средство срещу презрението на тази основна човешка свобода. В помощ обаче би могъл да бъде натискът от страна на държавите, в които царят демократичните принципи.

”Всеки има право да изразява и разпространява мнението си и да се възползва от достъпните за всички източници на информация. Свободата на словото и на медиите е гарантирана. Цензурата е забранена” – това гласи член 5-ти на германската конституция, влязъл в сила на 23-ти май 1949-та година. В САЩ свободата на словото бе узаконена като основно човешко право още през 1791-ва година. Във Франция също, но не за дълго. Днес свободата на словото и на медиите е затвърдена в конституциите на всички западно-европейски демократични държави. Затова не е чудно, че само три от 20-те оглавяващи класацията на ”Репортери без граници” държави се намират извън пределите на Стария континент – става дума за Нова Зенландия, Тринидад и Тобаго и Канада. Северна Корея отново успя да защити последното място в светавната ранглиста. Преди нея са Куба, Бирма, Туркменистан, Еритрея, Китай и Виетнам. Това са само най-черните от черните овци. И много други държави са в това отношение черни, та чак тъммночерни. Става въпрос за държави, в които медиите не са независими, в които сигурността на журналистите и свободата на информацията не са гарантирани. Това са държави, в които не царят демократичните принципи. Следователно свободата на словото не може да заеме полагащото й се четвърто място след трите основни власти – изпълнителната, законодателната и съдебната власт. В повечето тоталитарни държави не съществува разделение на трите основни власти, те всички са в ръцете на един диктатор. Как тогава биха могли да просъществуват свободни и независими медии?

Колкото по-тоталитарна е една държава, толкова по-незачитана е свободата на словото. Това важи винаги. Обратното обаче не е винаги валидно. Афганистан е най-добрият пример. В тази държава, в която цари не диктаторски режим, а хаос, свободата на словото и на медиите също не може да просъществува. Ирак е на път да се превърне в една такава държава. От началото на март миналата година там са загинали общо 44-ма репортери.

Свободата на словото не се зачита и в държавите, които се намират в състояние на война или на вътрешнополитически размирици. Тук няма значение дали става въпрос за демократични или тоталитарни режими. И в двата случая управниците оправдават нарушенията на свобода на словото с опазването на държавната сигурност. Но всъщност никой от тях няма право да налага цензура, независимо от рамковите условия.

Затова достойни за възхищение са онези журналисти, които въпреки всички трудности и опасности намират сили да се изправят, да се борят, да се застъпят за една от основните си свободи – свободата на словото. Последиците са често – меко казано – неприятни - преследвания, отвличания, лишаване от свобода, смърт. Засега няма ефикасно средство срещу тази - да я наречем - болест. Бронираните жилетки не помагат при нарушаване на свободата на словото и на медиите. Помощ биха могли да окажат държавите, в които царят демократичните принципи. А те би трябвало да се замислят дали е достойно да използват неприкосновената си свобода на словото, най-вече за да преследват любопитни информации от битието на известни личности.