Бъдещето на АЕЦ Белене и ядрената енергетика

На два пъти през седмицата словосъчетанието „АЕЦ Белене – Атомстройекспорт” привлече вниманието към България. Най-напред един от важните берлински вестници, Тагесшпигел, публикува остра статия от брюкселския си кореспондент, в която се казваше, че

Белене е Троянският кон на Русия

в Евросъюза, а строежът на АЕЦ в този земетръсен регион е игра на руска рулетка. После говорителката на руския концерн Атомстройекспорт оповести, че в началото на 2008 ще бъде подписан основният договор за изграждането на двата реактора в Белене. Агенция Интерфакс припомни, че Атомстройекспорт е монополист по оборудването на руски ядрени проекти на международния пазар – освен в България такива в момента текат в Иран, в Индия и в Китай.

Всъщност, тази компания, в която попада България, изяснява част от проблема: София предпочете руските партньори не само заради традицията и защото те започнаха строежа в Белене. Но и поради това, че са по-евтини и не са принудени чак толкова да се съобразяват със строгите норми за сигурност на Евросъюза. На повърхността тъкмо

тревогите за сигурността на Белене

са причина за острата критика, която отправят срещу проекта редица експерти, журналисти и природозащитници. Но не е само това. Решението на еврокомисаря по енергетиката, латвиеца Андрис Пиебалгс, да даде зелена светлина на проекта „Белене” означава и нещо друго: че новата АЕЦ в България може да получи финансиране по линия на европейската организация Евроатом и по линия на Европейската банка за развитие. А това са кредити, за които мечтаят много други концерни и проекти на територията на ЕС.

Казано още по-просто: битките около изграждането или незиграждането на нови АЕЦ в Европа (и особено в Източна Европа) често пъти са не толкова битки за повече сигурност, безопасност и енергийна ефективност, колкото за разпределяне на пазара, за привлекателни държавни поръчки и кредити. Та нали изграждането на АЕЦ Белене в момента се оценява на около 4 милиарда евро, а вероятно ще глътне и повече.

Атомната енергия – отново на мода?

И още: с неудържимото покачване на цената на петрола и енергийната несигурност, която Западът все по-болезнено усеща поради зависимостта си от Русия и близкоизточните доставчици, се покачват и акциите на ядрената енергетика. След като в продължение на десетилетия различни обществени движения в Западна Европа трайно подкопаваха основите й, а в Германия дори беше взето решение за постепенно изваждане от експлоатация на всички АЕЦ, днес чистата, сравнително евтина и достъпна атомна енергия отново е на мода. България трябваше да се откаже от Козлодуй, за да влезе в ЕС – и това беше добро решение, като имаме предвид колко амортизирана, изостанала и опасна е техниката в старата АЕЦ – но сега е на гребена на новата вълна с плановете за АЕЦ Белене. Дали обаче обвързването с Русия покрай строителството и депонирането на обработеното гориво е

далновидно политическо и икономическо решение?

В момента сякаш никой не може да отговори със сигурност на този въпрос. Затова и продължава войната между ядрените лобита – руското и западноевропейското – които се крият зад противоречивата си аргументация за цени, ефективност и безопасност. Чакаме следващите действия.