Битката за наследството на починалия туркменски диктатор Ниязов изглежда приключила

Родения през 1957-ма година Гурбангули Бердимухамедов прави забележителна политическа кариера, макар че в началото нещата не изглеждат така. По време на социализма той следва медицина в Ашхабад и след спациализацията си като зъболекар почва работа в една от местните клиники. По-късно той ръководи отдела за стоматология в министерството на здравоеопазването и през 1997-ма година оглавява самото министерство. В качеството си на министър Гурбангули Бердимухамедов провежда силно оспорваната политика на здравеопазване на диктатора Ниязов, който заповядва затварянето на десетки болници в страната, за да намали разходите в бюджета.

И докато останалите министри жертват един по един постовете си заради насторенията и политическите ходове на Ниязов, Гурбангули Бердимухамедов успява винаги да запази позициите си.

Ниязов, който беше заповядал да го наричат Туркменбаши, бащата на всички турменци, и беше не само президент, но и премиер, не криеше симпатиите си към министъра на здравеопазването и го провъзгласи за вицепремиер. Въпреки това Гурбангули Бердимухамедов остана незабележим, както впрочем и останалите членове от кабинета, които нямаха право да се дават публични изявления. С това право разполагаше единствено Туркменбаши.

Ето защо за повече наблюдатели новината за това, че Гурбангули Бердимухамедов ще оглави страната беше по-скоро изненадваща. Явно беше, че той успя да се наложи с помощта на други, пнапример на шефа на бодигардовете на Ниязов и хора от силовите министерства. По силата на конституцията наследството на Ниязов трябваше да бъде поето от председателя на парламента, но той беше остранен за борени часове като кандидат заради появило се изведнъж ”съдебно разследване”. По същия начин бяха премахнати и всички останали, които евентуално биха могли да предявят претенции за властта в Туркменистан. Ето защо руският експерт по въпросите на Централна Азия Аркадий Дубнов твърди:

Светът вече трябва да се пробва в произнасянето на това име. Защото това ще е бъдещият вожд на туркменистан и всеки, който иска да получава газ и нефт от Туркменистан, ще трябва да преговаря с него, казва Дубнов.

По този повод германският политолог Михаел Лаубш нарича предстоящите президентски избори в Туркменистан абсолютно формални:

Реджепов и останалите хора от службите за сигурнонст, които стоят зад Гурбангули Бердимухамедов, успяха да го наложа и той по всяка вероятност ще спечели изборите.

В Туркменистан, управляван диктаторски през поселдните 16 години, няма почти никаква опозиция. Малкото, които смееха да критикуват режима на Ниязов биваха или арестувани, или бягаха в чужбина. Те се надяваха, че след смъртта на диктатора Ниязов страната все пак ще получи шанс за промени. По всичко личи обаче, че тази надежда е напразна.