1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

А Рашидов все още е министър

Полина Паунова28 април 2015

Недоволството срещу арогантното поведение на Вежди Рашидов не доведе до нищо. Скулпторът все още е министър. Точно както Бойко Борисов си остана премиер, след като в предходния си мандат изпрати студентите да пасат овце.

https://p.dw.com/p/1FFxb
Снимка: BGNES

Коментар от Полина Паунова:

Малко над 120 лева на стотинки, дребни монети в други валути, една пура и малка бутилка уиски внесоха протестиращи срещу Вежди Рашидов в Министерството на културата в понеделник сутринта. "Даренията" бяха събрани по време на акциите #ПейWithMe миналата седмица.

Протестът бе провокиран от скандалите около изложбата в Лувъра и изказването на министър Рашидов срещу уволнения от хор "Йоан Кукузел" тенор Георги Петров. В ефира на бТВ министърът каза: "Ще му дадем 100 лева, за да се успокои и да не пее, ако може". Повод за думите му стана искането на хориста да пее срещу хонорар, а не безплатно. Последва лавина от откровено словоблудство на всякакви гравитиращи около властта културтрегери и чиновници, които в удивително единомислие се съгласиха, че „дори е престижно човек да работи безплатно“.

Възмущението не закъсня. А след това дойде и зле скалъпеното и половинчато извинение на министъра, който публикува на интернет-страницата на институцията кратко обтекаемо обръщение. Същия ден около 300 души излязоха на мирна демонстрация, за да поискат оставката на Рашидов. 24 часа по-късно възмутените бяха вече само една трета - вторият ден на протеста #ПейWithMe събра около 100 човека. Искането им: „Рашидов да вземе 100 лева и да си ходи, песента му е изпята“.

Министърът, очевидно добре обработен от медийния си екип, запази ледено мълчание, а охранител на институцията прие от негово име ироничното дарение. Междувременно близки до властта интелектуалци успяха да организират контрапротест в защита на Рашидов, но той великодушно помоли да не се провеждат демонстрации в негова подкрепа. На този фон ръководството на културната комисия в парламента даде пресконференция, за да прослави още повече името на министъра, да похвали изложбата на тракийското злато в Лувъра и между другото да съобщи, че атаките срещу скулптора-управник били плод на ДС-влияние в обществото.

Bulgarien Sofia Protest gegen Kulturminister Vejdi Rashidov
Стотинки за РашидовСнимка: BGNES

Впрочем, ситуацията напълно преповтаря гафа на кабинета „Орешарски“ с назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Само сферата на скандала е различна. Различна е обаче и обществената реакция.

Преди и сега

За разлика от преди две години, коментарите на управляващите не срещнаха отпор. Последва малко ирония в социалните мрежи и така случаят набързо приключи. Междувременно Борисов в типичния си стил успя да неглижира скандала, съветвайки Рашидов да гледа постановката „Език мой, враг мой“. Така човекът, раздаващ по 100 лева на тенори, за да не пеят, си остана министър на културата. Този развой на събитията не беше неочакван. Предизвести го цял един предходен мандат на ГЕРБ, в който всяка проблемна ситуация отшумяваше за не повече от седмица.

Проблемът в случая обаче е съвсем различен и няма пряка връзка с фигурата на Вежди Рашидов. За две години почти перманентно недоволство гражданското общество в България изконсумира енергията си. Умори се, изтърка думата протест. От преупотреба това понятие започна да става по-скоро досадно и се превърна в синоним на „не знаят какво искат и затова са се събрали да викат“ (както ми каза един таксиметров шофьор, докато ме караше към демонстрацията #ПейWithMe).

Заради овластяването на вече бивши протестиращи (срещу предходното управление) до някаква степен се изхаби и моралният потенциал на протестиращия човек. „Че те нали свалиха от власт едните, за да управляват те самите?“, заключи същият шофьор. На моя аргумент, че става дума само за няколко души, той отговори категорично: „Е, как няколко души - по телевизията ги казаха, съветници на министри, на премиера, депутати. Взеха си властта и сега са с Борисов“.

До какво води недоволството?

Пет минути по-късно на протеста #ПейWithMe видях няколко десетки души с още непрегоряло възмущение. Всички те обаче знаеха, че за разлика от оставката на Орешарски, тази на Рашидов е непостижима. Защото границите на търпимостта са разширени. Защото „колкото и да се протестира, всичко си остава едно и също и те пак са си на власт“. Защото недоволното общество се умори да бъде недоволно. Или се изплаши. Или пък наистина харесва безпардонната арогантност на необразования властимащ.

Bulgarien Demonstration Protest gegen neugewählte Regierung
Орешарски падна. И какво от това?Снимка: BGNES

#ПейWithMe приключи. Няколко артисти връчиха събраните стотинки на Рашидов и с кисела усмивка заявиха, че очакват той да напусне поста. Знаят, че няма да падне от власт. Падна единствено негов портрет, изложен в зала „България“. На платното културният министър е изобразен като рицар. Авторът на въпросната „творба“ твърди, че Рашидов е направил много за българската култура. Но не споменава и дума за унизителните изказвания на министъра по адрес на хориста Георги Петров.

Да си припомним, че и Борисов не падна от власт, когато изпрати студентите да пасат овце. Нещо повече - той спечели властта няколко седмици след като беше описал гласуващите за него като „лош материал“. А впоследствие бе възпят в песни, стихове и картини. Тогава недоволство също нямаше. Няма да има и в бъдеще. Защото се оказа, че недоволството до нищо не води. Ако пък има някакъв резултат, той се изразява само в повърхностно разместване на пластовете, от което произтичат няколко жални писма от вече бивш банкер, пристигнали от Сърбия, и отказ на прокуратурата да разследва необяснимото богатство на един неуспял шеф на ДАНС. Дали това е победа за гражданското общество, както самото то побърза да обяви след оставката на Орешарски?

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми