1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За България с обич: Христо Копано от Истанбул

Вилдан Байрямова
8 октомври 2023

Той никога не е живял в България, но я обича - Христо Копано от Истанбул, пазителят на българския дух. С него разговаря Вилдан Байрямова.

https://p.dw.com/p/4XGDV
Христо Копано, пазителят на българския дух в Истанбул
Христо Копано, пазителят на българския дух в ИстанбулСнимка: Vildan Bajryamova/DW

Христо Копано е роден в Истанбул и е вече шесто поколение потомствен българин. Родът на баща му пристига през 19-и век от костурското село Бобища, което сега и в Гърция. Родът на майка му е от Дебърско, Северна Македония, идва в Турция още през 1840-а година. В началото се хващат на работа при заможни местни турци, но после отварят сладкарски магазини, а родът на баща му - ресторанти. Прадядото имал шкембеджийница, дядо му става собственик на ресторант, а по-късно работи дълго като иконом в Българското училище "Екзарх Йосиф", създадено през 1896-а година в квартал Перабейоглу. Там са учили предците на Копано, там заместник-директор и преподавател е бил известният поет Никола Фурнаджиев. 

Училищата на българите

"За съжаление или заради много старата сграда, или заради някакви политически неразбирателства между България и Турция тогава училището хлопва вратите. Все пак преди шест години основахме неделното училище, открихме поредната учебна година", казва изследователят на родовете на потомствените българи в мегаполиса. За радост всяка година желаещите да учат български език се увеличават, но невъзможността да се поддържа по-голяма сграда ограничава броя им. Екзархията предоставя безвъзмездно помещенията си, но ако човек надникне в класните стаи, първата му асоциация ще бъде с килийните училища от миналото.

В двора на българското училище при Екзархията в Истанбул
В двора на българското училище при Екзархията в ИстанбулСнимка: Vildan Bajryamova/DW

А "Екзарх Йосиф" не е първото такова школо в Цариград - най-първото отваря врати през 1857-а година, основано е в метоха на храма "Свети Стефан" с името "Св. Св. Кирил и Методий". Но и преди него обаче е имало училища и в различни квартали на града - в Айналъ чешме, Топкапъ, Кумкапъ.

Страстта към архивите

Интересът на Христо Копано към историята на българските родове в Истанбул е още от детството му. Той е машинен инженер, но се занимава и с българската общност в мегаполиса и нейните корени в миналото. Издирва архивни документи, събира факти, участва в конференции, публикува статии. Скоро очаква от печат да излезе книгата му с историческо изследване за квартал Шишли, където се намира Българската екзархия. "Лесно може да се докаже, че през 1915-1920-а година българите са живеели именно около Екзархията, кварталът буквално е бил български. Улицата зад сградата някога се е наричала Булгар чаршъсъ (Българската чаршия) - там са били магазините и фурните на българите. А и сега българската общност населява именно района около Екзархията в Шишли", уточнява Копано.

Недалеч от Екзархията се намира старата българска духовна семинария - Екзарх Йосиф закупил мястото още през 1890-те години. По-възрастните местни българи помогнали на изследователя със спомените си за най-космополитния квартал.

1984 - 1989: репресиите и прокудените

Копано помни и репресиите спрямо турския етнос в България от 80-те години на миналия век, и ги определя като мрачни времена. "Това е срамна грешка на българската политика. Лично аз не можех да се примиря с прогонването на толкова много хора от родните им места и до момента го смятам за ненормално и неморално. Тогава ние, местните българи, също бяхме под стрес и в шок, макар никой от нас да не е живял в България и да не е видял онези събития", спомня си той.

Българите тогава се притеснявали от възможна реципрочна реакция на турската държава. Така загубили българската болница - в онези смутни времена тя е отнета от Екзархията и става собственост на държавата. Според него напрежението между двете страни обаче е преодоляно, отношенията са нормални, а придошлите през 1989-а година български турци вече са интегрирани. "Виждал съм и съпреживявал много драми на принудително пристигналите семейства. Важното е, че и двете държави са наясно с огромната грешка на едната от онова мрачно време. Много от изселниците получиха и българско гражданство, а и те са своеобразен мост между културите на Турция и България", коментира Копано.

Българската общност в Истанбул не се интересува от политиката - за нея важни са културата и образованието. И неслучайно е плътно ангажирана с поддръжката на църковните и образователните средища. "Нашите имоти, черквите са културни паметници и за Турция. Важно е да се знае, че много от основите на българската култура са с корени тук, още преди България да се откъсне от Османската империя, а и най-голямата борба за българската църква се е водила именно в пределите на този град", подчертава Копано.

Огнищата на православието в Османската империя

Копано допълва, че църквата "Свети Стефан" е дарение от Стефан Богориди, внук на Софроний Врачански, и тя е първият храм с богослужение на български в рамките на Османската империя. Това е и мястото, където за пръв път е прочетен ферманът на султана, с който се дава независимост на българската Екзархия. Началото е с 4-5 епархии, а Екзарх Йосиф успява да получи фермани почти за цяла Македония и Тракия, малко преди Балканската война от 1912-а година.

През 1849 г. с участието на княз Стефан Богориди и много българи от общността в Истанбул е открита Българската църква - първата в Османската империя. Из книгата "Българите - забравената общност на стария Истанбул"
През 1849 г. с участието на княз Стефан Богориди и много българи от общността в Истанбул е открита Българската църква - първата в Османската империя. Из книгата "Българите - забравената общност на стария Истанбул"Снимка: Buch: Ministerium für auswärtige Angelegenheiten - Bulg. Generalkonsulat in der Türkei / Foto: Vildan Bajryamova/DW

"Представете си как в онова време Скопие, Охрид, Битоля, Дебър, Лерин, Костур и всички градове, които сега са в Северна Македония и Гърция, са били към Българската екзархия. За съжаление, това голямо дело изчезва с Балканската война, а и днес всички факти се тълкуват доста по-различно от историческите истини", казва Копано. За него остават неясни претенциите на Македония към България, той смята, че те почиват на измислени факти. "Държа да подчертая, че и двата рода - на баща ми и на майка ми - са дошли от Македония, но те са си българи, какъвто съм и аз. Историята не може да бъде изкривявана и изопачавана според политическите интереси", подчертава изследователят.

В Истанбул още има потомци на велики българи

Той казва, че според някои данни в средата на 19-и век в столицата на Османската империя са живели около 40-60 000 етнически българи, наричани в османските архиви "рум миллет" (румелийска общност). И тъй като те са към Вселенската патриаршия, не се прави разлика между българи, гърци, сърби, румънци, албанци и т.н. В Истанбул живеят потомците на Стефан Богориди, на Гаврил Кръстевич, на големите предприемачи и търговци от рода Тъпчилещови, свещениците Иларион Макариополски, Екзарх Антим, Екзарх Йосиф, Александър Екзарх живеят в Истанбул. През 19-и век в имперската столица се издават 16 български вестника, Петко Рачов Славейков печата вестник "Македония". След Балканската война много от българите отказват да се завърнат там, откъдето са дошли. "Моят дядо казваше, че няма да се върне в Гърция, та да стане грък. Но 30-40 години по-късно общността намалява поради емиграцията в Америка, Канада, Австралия, Европа", посочва заместник-председателят на настоятелството.

Сега живите православни потомствени българи в Истанбул са не повече от 450-500 души, по данни на Екзархията. Най-младите обаче напускат и заминават за Европа. Оредяващите хора в общността се събират се в неделя на литургия, на празници, на сватби и кръщенета.

За България с обич

Христо Копано признава, че макар никога да не е живял в България, я обича. Не е ходил в българско училище, знае езика от родителите си. Баща му някога му дал едно старо българско букварче, обяснил му буквите и така малкият Христо се заел с изучаването му. Завършил е френския колеж "Сан Беноа" и Техническия университет в Истанбул, без да спира да чете българска литература. Още тогава узнал, че  Екзарх Йосиф, Драган Цанков и други българи са учили в същия колеж.

Книгата "Българите - забравената общност на стария Истанбул" е издадена през 2022-а година от МВнР - Генерално консулство на България в Истанбул
Книгата "Българите - забравената общност на стария Истанбул" е издадена през 2022-а година от МВнР - Генерално консулство на България в ИстанбулСнимка: Buch: Ministerium für auswärtige Angelegenheiten - Bulg. Generalkonsulat in der Türkei / Foto: Vildan Bajryamova/DW

"Факт е, че съм израснал в Истанбул, но духът на българската култура е жив в мен. Често пътувам, съпругата ми е от България - тя е новият директор на българското училище и нямам никаква лоша мисъл за нейната родина, напротив", казва Копано. И подчертава, че не желае да бъде инструмент в ръцете на политиката - интересува го единствено българската култура. "Но пък е възможно да заживея в България, когато се пенсионирам. Давам си сметка, че там средата е доста по-различна и не знам как бих се адаптирал или работил онова, на което съм се посветил - съхраняването на българската култура и дух в Истанбул".

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми