″Yes we do″ вместо ″Yes we can″ | Новини и анализи по международни теми | DW | 29.10.2009
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

"Yes we do" вместо "Yes we can"

От лятото одобрението за Барак Обама е намаляло повече, отколкото за всеки негов предшественик в аналогичен период. Защо Обама губи симпатиите на избирателите? Поредица от грешки ли е неговата политика?

default

Представите за Обама са размътени

Обикновено една година след изборите човек може да си състави представа за новия господар на Белия дом. В случая с Барак Обама образът е доста неясен. Нека го сравним с предшествениците му. Първата година на Джон Кенеди бе време на изпитание. На срещата във Виена през 1961 Никита Хрушчов се опита да сплаши "младока"; Кенеди му отвърна с масирано превъоръжаване. През 1965 година Линдън Джонсън ескалира войната във Виетнам с половин милион войници; от самото начало той беше президент на войната.

Anhänger von Barack Obama auf einer Kundgebung in Columbus, Ohio

Еуфорията отмина

Що за човек е Обама?

И още примери: през първата си година (1969) Ричард Никсън нанесе големия удар: разведряване с Москва и Пекин. През 1977 година Джими Картър зае позата на борец за атомно разоръжаване. Роналд Рейгън реши да покаже на Кремъл кой е истинският номер едно: последваха Пършинг и "звездните войни". През 1989 година Буш-старши съдейства за мирното погребение на съветската империя. Бил Клинтън през 1993 година се изстъпи като социален реформатор, Буш-младши през 2001 година поведе войните в Афганистан и Ирак.

А Обама? В навечерието на първата годишнина от избирането му списание "Нюзуийк" анализира 15 предизборни обещания и стига до извода, че две са изпълнени, едно е нарушено, останалите са блокирани или в процес на работа. Да се мери един президент по това, което е постигнал за толкова кратко време, е нечестно. Междувременно подозираме накъде е тръгнал той - към "социалдемократизирането" и "деимпериализирането" на Америка. Реториката за човешките права заглъхна, изтеглянето от Ирак върви по план, планираните за Полша и Чехия ракети не стоят повече на дневен ред, започнаха разговорите с Иран.

И все пак не е ясно къде възнамерява Обама да сложи най-едрите си чипове. В понеделник той обеща на американските войници, че няма да ги изложи прибързано на опасност. Той има предвид явно подкрепленията за Афганистан: от месеци вече генералитетът настоява за още 40 000 войници, но Белият дом се колебае. Доларът пада главоломно, Вашингтон гледа и не прави нищо. Следващото изпитание ще бъде Ирак, където в неделя жертва на терора станаха 180 души. Посланието към Обама гласи: "Ти си отиваш, ние - Ал Кайда и подобните им - се завръщаме."

USA Präsident Barack Obama und George Washington

Обама е под натиск

Размагьосването на Обама

От лятото одобрението за Обама е намаляло повече, отколкото за всеки негов предшественик в аналогичен период. Преднината на демократите, която през март беше 20 пункта, днес възлиза едва на 6. Пак по това време 56 процента от американците смятаха, че Америка е поела по верния път; днес също толкова смятат, че Америка е сбъркала пътя.

Дали Обама просто не знае какво иска? Или е идеалният прагматик, за когото компромисът стои на първо място? Защо избирателите се отвръщат от него? Защото политиката му - например в областта на здравеопазването - е сбъркана или защото е така трудно да се разбере що за човек е? Икономическата криза и войните сега са негова работа - макар Обама все още да се оплаква от наследството на Джордж У. Буш. Избирателят е подъл и бързо забравя. Той не иска " Yes we can", а " Yes we do". Обама разполага с още една година време; тогава се провеждат изборите за Конгрес - ден на избори и на разплата.

Редакцията препоръчва