1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Oбластта Калининград – руският „остров“ в Eвропейския съюз

Източното разширяване изправи Калининградска област пред твърде необичайна геостратегическа ситуация. След като на 1-ви май 2004-та съседните страни - Полша и Литва - влязоха в Европейския съюз, тя остана като самотен руски остров в еврозвездното море, заляло Прибалтийския регион. Макар и част от Руската федерация, Калининградска област няма пряка сухоземна връзка с останалата руска територия. Ще съумее ли

Катедралата в Калининград

Катедралата в Калининград

�алининград да се възползва от уникалния си геополитически потенциал? Коментар от Емил Попов

Ако културните критерии доминираха в процеса на Източното разширяване на Европейския съюз, Калининград безспорно щеше да бъде един от първите градове, приети в Общността. Днешният Калининград е наследникът на някогашния немски град Кьонигсберг. Неразделна част от културната традиция на Стария континент, този град дари на европейското Просвещение видния философ Имануел Кант. Авторът на “Критиката на чистия разум” е един от бащите на съвременна Европа. Много от идеите, изложени в неговият труд “За вечния мир”, са залегнали във фундамента на днешното европейското обединение.

Историческата съдба на Кьонигсберг пожела след Втората световна война този град да се нарече Калининград. Но противоречието между немското минало и руското настояще изглежда непреодолимо само през призмата на примитивния национализъм. От европейска преспектива това противоречие не съществува и подобно мнение се налага все повече дори във висшите кръгове на властта в Калининградска област. Във връзка със спора, дали да се празнува 750-годишнината от основаването на Кьонигсберг, руският губернатор на областта Владимир Егоров заяви: “Това че историята по своему се е разпоредила със съдбата на града, няма да промени неговата възраст. А с историята не се спори.”

Но нека да оставим миналото назад и да погледнем към настоящето и бъдещето на Калининградска област. В ранглистата на 89-те руски региони тази област се нарежда на едва 45-то място по своето икономическо развитие. Изоставането се откроява още по-ярко на фона на съседните страни, които вече членуват в Евросъюза. В Калининградска област реалните доходи на глава от населението възлизат на 50% от тези в Полша и на 65% от тези в Прибалтийските републики.

Независимо от тази незавидна изходна ситуация, потенциалът на областта съвсем не е за подценяване. Несъмнено предимство е близостта до западноевропейските пазари – разстоянието до Берлин е едва 600 км. Освен това Калининградска област разполага с евтина и същевременно висококвалифицирана работна ръка. На всеки 10 хиляди жители в областта се падат почти 400 студенти и учащи се в третата степен на обучение. Това е два пъти повече отколкото в съседните страни-членки на Европейския съюз – Полша и Прибалтийските републики. В Естония – отличникът от Балтика - тази цифра възлиза на едва 182.

Но инвестиционният потенциал на Калининградска област не се изчерпва само с висококвалифицирани специалисти. Цените на енергийните източници са доста по-ниски от европейското ниво. Цената на бензина например е едва на половината от тази в съседна Литва.

Калининградска област става особено привлекателна за европейски инвестиции. Геополитическото разположение ще превърне региона в своеобразен “полигон”, където ще се изпробват нови форми на сътрудничество. Така Калининград ще има възможността да играе ролята на прозорец на Русия към Европейския съюз и на мост на Европейския съюз към Русия.