1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Oбзор на най-важните вътрешнополитически събития на 2004 година в Германия.

Метин Каплан при пристигането си в Турция

Метин Каплан при пристигането си в Турция

В началото на 2004 година стана ясно, че в Германия предстои избор на нов държавен глава. Президентът социалдемократ Йоханес Рау обяви, че няма да кандидатства за втори мандат, а и презбирането му щеше да е малко вероятно с оглед на сменилото се съотношение на силите във Федералното събрание, което избира държавния глава. Християндемократическата опозиция издигна кандидатурата на директора на МВФ Хорст Кьолер. След като той беше избран за президент и положи клетва над конституцията на 1 юли Кьолер заяви :

Кьолер:

Независимо от всички избори, които предстоят, не можем да си позволим да губим повече време за обновяването на Германия. Ние имаме нужда от смелостта на федералното правителство за инициативи, които да водят към обновление, също както и от смелостта на опозицията, да разяснява алтернативитие, които предлага".

Един от споменатите от Кьолер избори беше този за Европейски парламент. А там социалдемократите завършиха с катастрофални резултати - те загубиха повече от 9 % от гласовете, подадени за тях преди. Християндемократите също отбелязаха загуби - но само от 3,6 на сто, а зелените, либералите и ПДС успяха да влязат в парламента.

Лошият резултат на социалдемократите се дължеше всъщност повече на непопулярните вътрешнополитичиески реформи, задвижени от тях на пазара на труда и социалното дело. Като последица от слабия изборен резултат на социалдемократите за Европейския парламент канцлерът Шрьодер се отказа от лидерския пост в партията и обяви, че смята занапред да се концентрира изцяло върху задачите си като ръководител на изпълнителната власт в Германия. За негов заместник на председателския пост на ГСДП беше избран Франц Мюнтеферинг, който заяви, че за да върви напред социалдемокатическото движение са му нужни както смелост да приема нови и радикални реформи, така и готовност за компромиси, които му дават нужното единение.

От същите качества се нуждаеха правителство и опозиция при приемането на нов закон за имиграцията. След четиригодишни спорове, двете страни успяха в последна минута да се споразумеят около компромисен вяриант. В него е предвидено, висококвалифицираната работна ръка от чужбина да получава облекчения при имиграция. Предвидени са и някои подобрения в защитата на бежанците, в същото време от имигрантите в бъдеще ще се очакват участието в езикови курсове и по-голяма готовност за интеграция в обществото. Федералният министър на вътрешните работи Ото Шили каза:

Шили:

"Ние искаме по-добре да напрявляваме имиграцията, отколкото това ни се удаваше досега, да я ограничаваме там, където има нужда от ограничение и да я либерализираме - там, където няма нужда от ограничения. Освен това смятаме в бъдеще да отдаваме по-голямо значение на качеството на имиграцията."

Екстрадирането на радикалния ислямист Метин Каплан, известен под прозвището халиф на Кьолн - нямаше нищо общо с новия имиграционен закон. Затова пък той показа новата политика на държавата, да решава заплетени юридически казуси като неговия по- действено. В продължение на години Каплан беше успявал - с успух - да се пребори срещу възможността да бъде екстрадиран от Германия в Турция. Заключителният акорд в тази история постави Кьолнският административен съд, който даде зелена светлина за връщането на Каплан в Турция. Съдът го окачестви като фигура, с която се идентифицират ислямските екстремисти в Германия и прецени, че Каплан не е застрашен от физически изтезания и нечестен съдебен процес в Турция.

Сензационно протече и един съвсем различен юридически процес : пред Хамбургския съд застана Абделгани Мзоуди по обвинение за членство в терористично сдружение и съучастие за убийството на над 3000 души. Става дума за терористичните удари от 11 септември 2001. Хамбургският съд обаче беше принуден да оправдае Мзоуди, защото друг предполагаем терорист и замесен в атентатите от 11 септември - Рамзи Биналшиб, който се намира в американски следствен арест - не беше допуснат да дава показания пред германски съд.

Месец септември в Германия отново премина под знака на изборите. В провинция Заарланд социалдемократите отново бяха наказани от избирателите за болезнените реформи, които провеждат и загубиха 14 % ог избирателите си. Още по-обезпокоителни - от гледна точка на наблюдателите бяха обаче четирите процента, които спечели дясноекстремистката НПД. На изборите за Ландтаг в Бранденбург и Саксония десните екстремисти постиганаха още по-голям успех като успяха да влязат в местните парламенти.

Освен настъплнието на десните сили , в германското общество бяха дискутирани и няколко други основни теми -като реформата в Бундесвера и закриването на множество негови поделения, скандалът около издевателствата срещу новобранци в армията, който доведе и до съдебни разследвания и наказания за ръководни офицери, както ивъпросът за отношението към мюсюлманите в Германия и интегацията на чужденците.