1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Nowhere man" и Брюксел

Неубедителното представяне на Румяна Желева пред ЕП създаде не само политическо напрежение в София и Брюксел, но постави и за пореден път въпроса за подбора на хора за отговорни позиции. Анализ на Георги Папакочев.

default

Няма място за случайно прелитащи комети на европейския небосклон

Вероятно мнозина от средното поколение още си тананикат песента на Бийтълс за човекът, дошъл отникъде, живеещ в своята никаква страна, където крои никаквите си планове за никого. По-паметливите зрители на филма „Жълтата подводница” от същите години, със сигурност си спомнят знаменитата среща между Бийтълсите и подобното на американски гризач същество Джереми от „Морето на нищото”, което говори в мерена реч, защото ако проговори нормално, „въобще няма да си дава сметка за казаното”. На въпроса на Пол Макартни дали „съществото отникъде” знае английски, Джереми отговаря:”Вижте, не съм сигурен!”, което кара Ринго Стар да възкликне: „Той е толкова умен, че дори не помни какво знае!”

U-Boot Nautilus 1958

В "Морето на нищото"

Корабокрушение в „Морето на нищото”

Песента и филмовият епизод от средата на 60-те години на миналия век напомнят удивително за ситуацията, в която българската кандидатка успя да вкара своите екзминатори от ЕП, опитващи се да извлекат от нея информация за специфичната й подготвеност по предложения комисарски ресор. Уви, евродепутатите не успяха да научат кой знае колко, но със сигурност се убедиха, че освен липса на административен капацитет, новото управление на най-сиромашката държава в ЕС страда също от тежка кадрова нищета, особено по своите най-високи етажи, както и че партийните импровизации със случайни за голямата европейска политика фигури, могат единствено да доведат до поредното корабокрушение в „Морето на нищото”.

Генно модифицирани политици?

Както в медицината, строителното инженерство или летенето с аероплан, управлението на политиката на цели 27 държави в дадена сфера не може да се повери в ръцете на неквалифицирана, неподготвена, неопитна и съвършено неизвестна за ЕК личност. Макар да е политически, комисарският пост предполага свръхкомпетентност и познания, които могат да се придобият единствено в системата на Комисията, на нейния професионален терен.

Там случайни хора, и политически „парашутисти” са обречени не само на гафове и тежки общностни пакости, но на тежко дискредитиране както на самата комисия като цяло, така и на държавата, от която са изпратени. Поради това изслушването на кандидатите пред ЕП следва да бъде само своеобразен „приравнителен” изпит, след като са минали успешно не само през своята партийна, а и безпощадна национална селекция за номиниране на подобен висок пост. Селекция, при която свободното „командване” на минимум два чужди езика е задължително условие, което се доказва с изпит, а не е само с препоръка. Защо, например, бъдещи дипломати, консули, дори технически персонал на мисиите в чужбина са задължени да преминават през дълга предварителна подготовка, а кандидат за еврокомисар или друг висок пост, да бъде вземан от временното партийно „нищо” и пробутван в европейската пилотска кабина като набеден летец?

Rumiana Jeleva EU Kommission

Ще издържи ли Желева в крайна сметка изпита?

От друга страна толкова богата ли е България на доказали се вече в европейското пространство и утвърдени в своите области експерти, които са в силата си, за да си позволява да ги консервира в партийните фризери за сметка на поредните прелитащи на политическия небосклон комети?

“Sic transit gloria mundi…”

Подобни практики на Стария континент и в света вече не минават. Не само защото са опасни и аматьорски, а защото цивилизованите общности държат на своите закони, правила и предписания. Както и на доказаните, компетентни и предсказуеми личности, добре познати не само в съответната международна среда, но и в своята специфична област. Просто човекът, „дошъл отникъде, живеещ в своята никаква страна, където крои никаквите си планове за никого” е останал някъде в средата на 60-те години само в песента на Бийтълс. Като носталгичен спомен.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание