1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Kой какво разбира под свобода на словото?

Ердоган срещу турските карикатуристи.

Турският премиер е любим обект на карикатуристите в страната.

Турският премиер е любим обект на карикатуристите в страната.

Мехмед Чача нарисувал най-напред огромен кърлеж. Дебелото насекомо се впива алчно в жертвата си. Болният и стар мъж с тъжни очи се е прегънал под натиска на паразита. В последствие Чача решил, че кърлежът трябва да има лице. За всеки, който гледа карикатурата няма съмнение – това е турският премиер. Реджеп Ердоган като кръвопиец? Никой турски вестник не е публикувал толкова провокираща карикатура. Сатиричното издание Леман я отпечатва дори на заглавната си страница в един от броевете през юли. Идеята е да се атакува погрешната икономическа политика на ислямско-консервативното правителство на Ердоган. Впрочем сравнението с кърлеж е особено чувствителна тема, защото от пренасян чрез кърлежи вирус тази година в Турция умряха над 20 души.

Окарикатуреният премиер предизвика съдебно обвинение срещу изданието и поиска 13 хиляди евро за нанесената му обида. Ердоган има доста опит в подобни обвинения. Десетки необичани от него журналисти вече бяха изправени на съдебната скамейка и разбраха, какво значи на пракитка да критикуваш обидчивия премиер. Дори и невинната каракатура на Ердоган, представен като котка, омотана в кълбо прежда, донесе на опозиционния вестинк Джумхуриет съдебно обвинение. Неговите адвокати се опитваха наразно да аргументират с това, че свободата на пресата позволява, например, на американските издания да рисуват Буш с маймунско лице, а британските да карикатурят редевно Блеър като пудел. Ердоган спечели поне на първа инстанция една трета от предизвиканите от него съдебни процеси и събра 50 хиляди евро от обезщетения. Всекидневникът Еврензел, например, беше осъден да плати 6200 евро, защото си е позволил да публикува карикатура на ердоган, язден като кон от политическия си съветник Гюнейд Запсу. Вестникът обжалва присъдата пред по-висша съдебна инстанция. ”Свобода на словото не ознава да рисуваш премиера като животно”, възмущава се Ердоган.

Адвокатите му преглеждатвсеки ден вестникарските издания за карикатури и критични статии по адрес на Ердоган. ”Премиерът е за свобода на словото, но границите на допустимото са прекрачени, когато той се чувства обиден и засегнат”. Освен това той не искал да се стига до наказателни процеси, завършващи с присъда затвор, а се задоволявал само с повдигането на граждански обвинения като предупреждение. Турските карикатуристи обаче не се оставят да бъдат сплашвани. Нещо повече: повдиганите обвинения срещу тях наострят още повече моливите им. След съдебна присъда на вестник Леман му било забранено да рисува премиера като животно. Затова карикатуристите му го представят като най-различни варианти на плод и зеленчук: Ердоган като круша, тиква, краставица, лук, праз или чушка с нацупено и смръщено лице. Колегите им от сатиличното издание Пингвин пък предлагат цяла зоологическа градина с лицето на Ердоган: маймуна, жаба, камила или змия. Както се очакваше, адвокатите на Ердоган помдигнаха обвинение и поискаха 20 хиляди евро обезщетение. Само че този път съдът в Анкара оправда журналистите. Аргументът на съда: като премиер и публична личност Ердоган трябва да приема критики.

Изплащането на обезщетения не бива да се използват като ожържие срещу тези, които искат да израдзяват свободно идеите си”, предупреждават съдиите от Анкара.

Наистина свободата на словото е една от най-важните предподставки за бъдещото членство на Турция в ЕС. Все още обаче срещу писатели, като например Орхан Памук и Елиф Шафах, и публицисти са повдигани обвинения по силата на прословутия параграф 301 от НК. Той предвижда до шест месеца затвор за обида на турската национална идентичност, на републиката или на Великото национално събрание. От Брюксел настояват за отмяна на оспорвания параграф, но Ердоган се противопоставя. И макар че засипва критиците си с граждански, а не наказателни дела, премиерът няма намерение да се откаже от големите възможности, които му предоставя турското правораздаване в момента. Неотдавна евродепутатът от турски произход Джем Йоздемир заяви категорично:

Турция, която иска да влезе в ЕС, може да си позволи да хвръля хора в затвора само, защото са цитирали стихотворение или пък да изправя някого като Орхан Памук на съд, само защото е дал интервю, или пък да иска парична глоба за публикувани карикатури. Това не пасва на една модерна, европейска Турция. Това трябва да бъде променено”, заяви германският депутат в Европейския парламент Джем Йоздемир.

Казват, че Ердоган е наистина алергичен спрямо карикатури. Мехмет Чача от вестник ”Леман” все пак вижда напредък: ”Преди наистина имаше присъди затвор”, резюмира той. Чача има пред вид свой колега, който попаднал зад решетките, защото си позволил да осмее склонността на бившия премиер Тургут Юзал да ругае. Самият Чача се отървал от присъда заради кърлежа с лицето на Ердоган, защото съдът не можал да разчете подписа му под карикатурата. Чача дори вече е замислил следващата карикатура: Ердоган като малко злобно момченце, което си играе със заглавните букви на вестник ”Леман”.