Hово проучване публикувано във Вашингтон

Pазликите във вижданията на различните поколения в различни части на света по въпросите на глобализацията, национализма и имиграцията. Проучването сравнява данни от 49 страни, вклюючително България. Нов анализ на данни, събрани от сътрудниците на вашингтонския център "Пю" за голям проект за проучване на световното обществено мнение, намира връзка между чувството за национална гордост и отношението към въпроси като глобализацията или имиграцията. Преди всичко анализът се спира на различния начин, по който старото и младото поколение в 49 държави гледат на процеса на глобализация или на необходимостта да се ограничава имиграцията. Общата тенденция в Западна Европа и Америка е по-старото поколение да се отнася резервирано към глобално нарастващата свързаност на отделните държави, да се тревожи че начинът му на живот е застрашен от новите тенденции, да смята че културата му превъзхожда другите култури и да подкрепя налагането на мерки за ограничаване на имиграцията. Младото поколение в тези части на света показва много по-положително отношение към глобализацията и нейните последици, а едновременно с това изпитва в много по-малка степен привързаност към собствената си култура.

Колебанието на по-старите да прегърнат движението към глобализация може би се обяснява - поне частично - с латентен национализъм, смятат авторите на анализа. Те твърдят, на базата на данни събирани през последните 20 години, че по-старото поколение в Западна Европа и Съединените щати има много по-силно чувство на национална гордост от младото поколение и това предопределя другите му виждания.

В Източна Европа такава разлика между поколенията почти няма, а в Азия, Африка и Близкия Изток тя практически не съществува.

Един от показателите за латентен национализъм според авторите на анализа е отношението към собствената култура. Колкото по-силен е културният шовинизъм на дадена група, толкова повече тя се стреми да се предпази от чужди влияния. Например 68% от американците на възраст над 65 години смятат, че културата им превъзхожда другите, а 71% от същата група искат да предпазят начина си на живот от чужди влияния. За сравнение, само 49% от американците на възраст между 18 и 29 години мислят по този начин. В Западна Европа съотношението на вижданията е подобно. В Източна Европа обаче ситуацията е различна, а в България - аномална. Повечето източно-европейци смятат, че културата им превъзхожда всички останали, като България е абсолютният шампион на това мнение сред всичките 49 проучени държави. 75% до 78% от българите от всички възрастови групи са убедени в културното си превъзходство. Единствено американците на възраст над 65 години се приближават донякъде до българите със своите 68%. Едновременно с това обаче, българите почти не се притесняват от възможните чужди влияния. България е на първо място сред проучените държави по малкия брой хора, които искат ограничения на имиграцията: едва 12% до 15%. За сравнение, в Северна Америка 43% искат да се ограничи имиграцията, в Западна Европа - 50%, в другите страни от Източна Европа - средно 36%, а в страни като Украина - 51%. Чувството за културно превъзходство очевидно прави източно-европейците невъзприемчиви към глобализацията. Само 7% от тях на възраст над 65 години подкрепят глобализацията. За сравнение, 36% от западно-европейците и 27% от американците от същата група се отнасят положително към нея. По-младите поколения в Източна Европа също са по-малко ентусиазирани от глобализационния процес в сравнение с американските си и западно-европейски връстници. Данните от проучването сочат, че поддръжката за глобализацията в Източна Европа всъщност е най-ниската в света.