Eксперти в Брюксел искат по-строг контрол за китайските стоки

Веригата от магазини за детски играчки Toys R Us беше принудена да премахне хиляди бебешки лигавници от филиалите си в цял свят. Причината – използваните за производството им цветове са с високо съдържание на олово. Подобен случай имаше наскоро и в Нова Зенландия, където пък детско облекло китайско производство беше иззето от рафтовете на магазините заради 900 пъти по-високо от допустимото съдържание на вредна съставка. Редицата с примери може да бъде продължена. Само че Пекин не изрази съжалението за случилото се. Точно обратното: тонът между китайското правителство и ЕС става все по-остър. Края на миналата седмица представител на Пекин обяви, че акциите по изземването на китайски стоки от магазините заради вредни съставки не е нищо друго освен протекционизъм спрямо вносните стоки.

Еврокомисарят за търговските въпроси Петер Манделсон отхвърли подобни тези и заяви, че ще подкрепи всяка фирма, върнала на производителя вредни за здравето на потребителите продукти.

Тези словесни престрелки могат да се окажат предвестници на търговска война с Китай. Основният въпрос обаче е: може ли ЕС да направи повече за потребителите си, защитавайки ги от вредни за здравето им мобилни апарати, опасни детски играчки или пък отровна паста за зъби.

Ключът към сигурността на внасяните в Европа продукти е в ръцете на самата Европа, казва Джим Мърей, председател на съюза на организациите в защита на потребителите. С други думи: никой не може да разчита на това, че Китай ще подобри контрола върху производството. Ето защо фирмите-вносители, както и страните от ЕС трябва да осъществяват по-голям контрол. Мърей не скрива учудването си от това, че големи и известни фирми рискуват добрия си имидж, внасяйки недостатъчно добре проверени стоки, като в последствие са били принудени да спрат продажбата им. Такива случаи, според Мърей показват и това че националните институции не правят достатъчно. Сега протичащата акция за връщане на закупени китайски играчки заради опасни магнити е всъщност втората подред в рамките на девет месеца, припомня шефът на сдружението на потребителските организации в Европа. Защо в този период нито една от съответните национални институции не е взела мерки? Явно е, че в условията на глобалния пазар индустрията вече не е в състояние да изпълнява поетите от нея задължения. Ето защо германският евродепутат Петер Лизе предупреждава:

Междувременно ситуацията стана напълно непроницаема. Има толкова много фирми, на които им е все тая, какъв имидж имат, защото сменят непрекъснато националните пазари, на които се появяват. Ето защо контролът по границите и най-вече по пристанищата трябва да се засили, казва евродепутатът.

Според него европейския печат за сигурност, който се изписва по продуктите с обозначението СЕ, отдавна е изгубил значението си:

Проблемът е, че това обозначение се слага от самите производители. С това те би трябвало да гарантират спазването на условията за защита на потребителите. Само че не всички спазват наистина тези правила.

Това според евродепутата Лизе води до заблуда на потребителите. Ето защо експертите в ЕС се надяват, че предложените от тях правила за по-строг контрол ще влязат най-после в сила:

Досега предложенията ни за масивен контрол не срещаха достатъчно разбиране в страните-членки и у Европейската комисия. Надяваме се обаче това да се промени,

казва евродепутатът Петер Лизе. И Джим Мърей е категоричен: след като ЕК не е в състояние да осъществява нужния контрол, то тя трябва да задължи националните държави да правят това, за да не се стига до увреждания на гражданите заради вноса на вредни продукти. Аз живея в Белгия, но точно заради отворените в Европа граници, не би трябвало да имам съмнения относно контрола на внасяните в Холандия, Германия или пък Франция

стоки.