Eвропа - последна спирка или просто авантюра?

Отговори на тези въпроси търси Мария Илчева.

"Ние няма да превърнем Европа в бункер, ние просто направляваме движението на хората. В света на глобализацията това е необходимо. Ние се борим с нелегалната и направляваме легалната имиграция.”

Така Волфганг Шойбле, министър на вътрешните работи на Федерална република Германия, отговаря на критиките, отправени по адрес на нововъведените по-строги мерки за нелегалните имигранти в страните от Европейския съюз – а, именно – по-строг граничен контрол и екстрадиране без бавене. През месец юли т.г. вътрешните министри на страните-членки на Общността, в това число и България, обсъждаха в Кан общите европейски планове за борба с нелегалната имиграция и привличането на висококвалифицирани кадри. В Стария континент годишно мигрират около 1 милион души, голяма част от които по нелегален път, не всички те обаче са добре дошли.

Волфганг Шойбле:

„Бихме могли също кажем – добре, който иска да се засели в Европа, неко го направи, само че в света има 6,5 милиарда души. Голяма част от тях живеят в по-лоши условия, отколкото ние тук. Ако всички те дойдат в Европа, това би било непоносимо.”

Непоносимо би било обаче и ако в Общността няма достатъчно кадри, които да запълнят липсата на квалифицирана работна ръка. ЕК твърди, че през следващите 20 години Европа ще се нуждае от 20 милиона имигранти. Както по единия, така и по другия въпрос – европейските политици заемат единна позиция – те искат по-малко неквалифицирани нелегални имигранти и повече легални високообразовани кадри. Дали това обаче е постижимо? По данни на ЕК едва 5% от всички висококвалифицирани мигранти искат да се заселят в в страни от ЕС, 55% се насочват към Америка, а останалите - към Канада, Австралия, Нова Зеландия или Швейцария.

Критици на новата миграционна политика се опасяват, че строгите мерки по-скоро ще попречат на чуждестранните кадри да стигнат до Стария континент. Един от тях е Волфганг Крайсл-Дьорфлер, депутат в ЕП от германската Социалдемократическа партия:

"Ако човек огледа внимателно всички страни на това предложение, би открил в него по-скоро пакет от мерки, които ще пречат на желаещите да дойдат в Европа. Основната ми критика е, че се чува прекалено малко за това, какво правят отделните страни, за да направляват легалната миграция. Разбира се, че всички членки на ЕС трябва да участват във взимането на решение, но новоприетият пакет от мерки прилича по-скоро на предложение за отбрана, отколкото на такова за интеграция."

Нуждата от компетентни хора в Европа е голяма

и ще расте все повече със застаряването на обществото. По данни от последното проучване на европейската статистическа служба ЕВРОСТАТ от 2015 година нататък броят на смъртните случаи в ЕС ще надхвърля броя на ражданията. Така имиграцията ще се превърне в единствения фактор за увеличаване на населението на Евросъюза.

Въпреки това в повечето западноевропейски страни все още не може да става въпрос за окончателно отваряне на трудовия пазар за чужденци. Волфганг Крайсл-Дьорфлер обяснява защо:

„В Германия хората се страхуват най-вече от това, че в страната ще нахлуят прекалено много неквалифицирани кадри от страни като Румъния и България например, за които все още важат защитни клаузи. Но това си е най-вече германски проблем. В много други страни хората са на друго мнение.”

Финландия, Швеция, Полша, Чехия, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Словения и Словакия отвориха работния си пазар за българи и румънци непосредствено след присъединяването на двете страни към Общността в началото на 2007-ма година. Италия и Унгария решиха да отворят частично трудовите си пазари, а страни като Великобритания, Ирландия и Германия въведоха първоначални ограничения.

Вътрешните министри на страните-членки са на мнение, че легалната миграция трябва да бъде съобразена със ситуацията в отделните страни в ЕС. Ето защо и занапред всяка една страна от ЕС ще определя сама, колко чужденци ще имат право на достъп до трудовия й пазар. Това е позицията и на германското правителство. Волфганг Шойбле:

„Там, където се нуждаем от работници, ще отворим пазара на труда. Но въпреки успехите, които постигаме, в Германия все още има 3 милиона безработни.”

Европа без граници

Много от безработните жители на източната част на Германия вече опитват късмета си и навън. Така например по строежите в Полша могат да се забележат все повече немскоговорящи работници. И това вече не е учудващо. В една Европа без граници е съвсем нормално явление румънци да работят в Испания, поляци във Великобритания или пък германци в Полша.

Още през миналата година полският зам.-министър на труда Кажимерж Куберски направи следното изявление:

„Работодателите говорят за липса на работна ръка в почти всички браншове, като тръгнем от обикновени земеделски работници и стигнем до строителни работници, в страната има строителен бум и този бранш се нуждае спешно от работна ръка.”

Липсата на трудова сила започна да се усеща все по-осезаемо и в страните от Източна Европа, в това число и в България. Особено стряскащи са последните прогнози на ЕВРОСТАТ, според които до 2060 година населението на България ще се стопи до 5,85 милиона, а процентът на българите над 65 годишна възраст ще е около 34 на сто. Именно подобни стряскащи данни са и една от причините за разработването на Националната стратегия на България по миграция и интеграция за периода 2008-2015 г. Целите на българското правителство са да се привлекат български граждани и чужденци от български произход за трайно установяване или заселване в България, да се постигне нова и съвременна политика по прием на граждани от трети страни с оглед подпомагане на българската икономика, както и ефективно регулиране и контролиране на миграционните процеси. Всъщност миграцията вече отдавна се разглежда като част от стратегията за пазара на труда.

България не прави достатъчно

Дали обаче българското правителство прави достатъчно по въпроса за привличането на българите към родината им. Не, смята Меглена Плугчиева, бивш посланик на България в Германия и настоящ вицепремиер на България. Особено по отношение на младите българи, завършващи в чужбина, действията на правителството са абсолютно недостатъчни, подчертава тя:

„Смятам, че българското правителство е в дълг към тези млади хора и не прави достатъчно, за да привлече, за да върне този капитал в страната. Правителството има концепция, има действия, но те са недостатъчни, след като данните показват, че нямаме прилив на млади хора или завръщащи се млади хора в България. Една от причините е недостатъчното заплащане в сферите на държавната администрация. Друг важен момент е, че те трябва да чувстват перспективите пред себе си и възможността да участват постепенно в управлението на страната, защото те трябва да виждат своето бъдеще в Бърлгария. Мисля, че това българско правитлество, а и всяко следващо трябва да приложи много по-ясни, измерими инструменти, за да върне тези млади хора в България. В това отношение смятам, че сме в дълг."

Обнадеждаващи за българските политици са може би последните данни на британското вътрешно министерство, според които броят на източноевропейците, които идват да работят във Великобритания, е спаднал до най-ниското ниво след разширяването на ЕС през 2004-та година. Според говорител на министерство в Лондон това се отнася и за българите, които все по-рядко подават молби за работа в Обединеното кралство. Дали тази тенденция ще се запази, е все още неясно.

Едно обаче е сигурно – всички страни-членки на Общността се нуждаят от мигрантите като движеща сила на икономиките си. Въпрос на време е да разберем, кои страни ще съумеят да разработят миграционните си стратегии така, че да спечелят борбата за квалифицираните кадри, превръщайки се за тях в последна спирка, а не просто в кратка авантюра.