1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

EС през отиващата си 2004-та година

Обзор на една паметна за общността година от Клаус Даман

default

1-ви май 2004 год. бе ден, който ще остане в учебниците по история. С фанфари и фойерверки Европа отбеляза историческоторазширяване на ЕС с нови 10 страни-членки.

Това разширяване бе без всякакво съмнение най-голямото в историята на съюза. Броят на гражданите му нарастна със 75 милиона, достигайки общо 455 милиона. Работните езици се увеличиха с още 9.

Все пак и този етап от разширяването не протече съвсем безпроблемно заради разделения остров Кипър. След всички перипетии бе приета само южнокипърската гръцка република, но външните министри от ЕС дадоха ясно да се разбере, че до 2006 год. в турската северна част на острова ще бъдат наляти около 260 милиона евро. Германският външен министър Йошка Фишер подчерта:

Фишер:

"Трябва да се гледа напред. А да се гледа напред означава, да се прави всичко, за да не останат разочаровани хората, които се обявиха за приемането на плана Анан, а по този начин и за съвместното присъединяване към ЕС. Защото тези хора действаха в европейски дух и ЕС им се чувства длъжен."

И още едно събитие помрачи празничното настроение на европейците: атентатите в Мадрид на 11-ти март, когато във влакове загинаха 191 души, а над 1000 бяха ранени.

Междувременно и в Брюксел биха тревога, след като терорът за пръв път достигна стария континент. Ротационният председател на Съвета на ЕС, ирландският премиер Бърти Ахърн заяви:

Ахърн:

"Както видяхме, тероризмът не се спира пред националните граници. Ето защо трябва да развиваме международното сътрудничество. Нашата декларация изтъква централната роля на ООН. Тя подчертава обаче също така необходимостта, да се сътрудничи и с други партньори, в това число със САЩ и със страни от други региони""

В Испания след терористичните атентати от 11-ти март се стигна до смяна на правителството, което беше добре дошло за ЕС, защото по този начин настъпи раздвижване по въпроса за европейската конституция, проив проекта за която се обявяваха предимно Испания и Полша. Приемникът на консервативния испански премиер Хозе Мария Азнар Хозе Луис Запатеро заяви в Берлин следното:

Запатеро:

"Ние признаваме Германия и Франция за двигателите на ЕС. За мен няма стара и нова Европа, за мен има само голяма, обединена Европа."

Рухна и съпротивата на Полша срещу проектоконституцията. Премиерът Лешек Милер изяви готовност за компромис още на срещата на върха на евросъюза в края на месец март:

Милер:

"Трябва да се стремим към разбирателство, споразумения и компромиси. Атентатите в Мадрид ясно показаха, че е необходимо да се гласуват правила, които да направят европейското сътрудничество по-ефикасно."

Когато малко по-късно правителството на Милер подаде оставка и Полша се озова в дълготрайна правителствена криза, вече нищо не пречеше за намирането на компромис по въпроса за конституцията.

На срещата на върха през месец юни държавните и правителствените ръководители се споразумяха по последните още оспорвани пунктове. Германският канцлер Шрьодер демонстрира задоволството си от резултатите:

Шрьодер:

"Взетото от нас решение е наистина историческо и до него не се стигна лесно, както е известно на всички ви. Ала, че се стигна до него е неимоверно важен момент. С тази конституция Европа стана по-единна и политически по-управляема – тази по-голяма Европа, към която винаги сме се стремили.!"

За тържественото подписване в края на октомври в Рим се събраха всички държавни и правителствени ръководители, като по този начин стартираха и двугодишния срок, в рамките на който 25-те държави-членки трябва да ратифицират новата конституция на общността.

Исторически бяха обаче не само подписването на конституцията на ЕС и разширението с 10 нови страни-членки, а също така и избирателната активност на европейските избори в средата на юни. Исторически ниска. Под 45 %, като особено слаб бе интересът в новите страни-членки – едва 19 %. В Полша – само 15 %. Разочарованието беше особено силно сред евро-депутатите. Или както заяви испанецът Енрике Барон Креспо:

Креспо:

"Аз съм малко разочарован. Трябва да работим упорито за демокрацията във всички страни и особено в Полша."

През есента депутатите на ЕС получиха възможност де демонстрират на електората, колко голямо е влиянието им: след като новият председател на Комисията Жозе Мануел Дурао Барозу представи екипа си, всички номинирани за нови комисари трябваше да се представят поотделно пред парламентаристите в Страсбург. Оказа се, че депутатите имат немалко доводи против няколко от тях: срещу унгареца Ласло Ковач, латвийката Ингрида Удре и най-вече срещу италианеца Роко Бутильоне, предизвикал протести с някои от ултра-консервативните си възгледи.

В последния момент Барозу отстъпи и предложи нов състав на комисията без споменатите по-горе оспорвани личности. Със закъснение от три седмици парламентът в Страсбург даде благословията си за новата Комисия. Барозу беше явно облекчен:

Барозу:

"Позволете ми да ви кажа, че възприемам това доверие като огромна отговорност. Ще работим упорито, ще сторим всичко, за да служим на Европа, европейските институции и на гражданите. Предстои ни много работа и ние ще се захванем веднага с нея."

Сред последните начинания на комисията-предшественичка под председателството на Романо Проди бяха препоръките за кандидатите България, Румъния, Хърватия и Турция. Както се и очакваше България и Румъния срещнаха подкрепа за членството им в 2007 год., а Хърватия получи зелен семафор за започване на присъединителни преговори в началото на 2005 год. Оживените, често ожесточени дискусии за и против кандидатурата на Турция в крайна сметка намериха отражение и в оценката на Комисията на ЕС: предпоставките за започване на присъединителни преговори са наистина изпълнени, но реформите трябва да продължават със същата скорост. Никой не знае, как ще се развива Турция през следващите 10-12 години, както заяви и комисарят по разширяването Гюнтер Верхойген:

Верхойген:

"Тази е причината, да не предлагаме просто преговори, а процес, включващ и възможността за прекъсване на преговорите, ако искания или условия не могат да бъдат изпълнени".

Тази препоръка бе основата за решаващата в случая среща на върха в средата на декември в Брюксел. Решението за започване на присъединителни преговори с Турция от 3-ти октомври 2005-та год. постави точка в работата на ЕС през една от най-бурните години от съществуването на общността.