1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Eли Уизъл навършва 80 години

През 80-те години Ели Уизъл бе удостоен с Нобелова награда за мир като автор на многобройни романи и други творби за приноса му в борбата срещу насилието, потисничеството и расизма.

default

Северно-американският писател Ели Уизъл е роден през 1928 в Румъния и живее в щата Кънектикът

Holocaust Gedenkfeier UN New York Elie Wiesel

Уизъл се изказа на протестен митинг срещу речта на иранския президент пред Общото събрание на ООН

"Смятам, че очевидците, преди всичко оцелелите, играят най-важната роля. Те могат простичко, с думите на пророка, да кажат: "Аз бях там".

Ели Уизъл е бил там. Като оцелял от холокоста той редовно разказва за масовото изтребление на евреите. 15-годишен е, когато родината му в Приднестровието се включва във войната. Семейството му е депортирано през 1944 г. По този начин, както казва той самият, бива катапултиран в една измъчена вселена, в което човешкото безвъзвратно се колебае между ужаса и престъпленията. Родителите и най-малката му сестра загиват в концентрационен лагер. За 60-та годишнина от освобождението на Освиенцим Уизъл подчерта пред ООН, колко трудно е да се свидетелства. Думите се превръщат за свидетеля в препятствия вместо в помощ, той не пише с думите, а срещу тях. Защото

няма думи, които да опишат какво е, когато смъртта е нещо нормално, а животът - чудо

Ели Уизъл пише срещу думите и с тях - най-вече в автобиографичния си роман "Нощ", превърнал се в част от световната литература. През 1958 г. той описва в това си произведение безжалостно и лаконично ужасите на холокоста. Животът като евреин по време на шестдневната война в Близкия изток. Макар и критици да окачествяват литературния му стил като посредствен, а изявите му като ориентирани към печалба, думите му винаги са имали тежест. В "Песента на мъртвите" той разказва за живота в лагерите на унищожението. Самият той отначало е в Аушвиц заедно с баща си:

"Спяхме на един и същ нар, поделяхме си хляба и супата. Бяхме близки, както никога дотогава. Разговаряхме много, но никога не за смъртта. Надявах се да не надживея баща си."

Тази надежда не се сбъдва. По-късно Ели Уизъл е преместен в Бухенвалд, където е освободен на 11-ти април 1945 и след престой във Франция накрая се озовава в Ню Йорк. Като журналист той е кореспондент в ООН. Като писател

OSZE Antisemitismuskonferenz in Berlin Elie Wiesel

Соломон Паси разговаря с Ели Уизъл по време на конференция на ОССЕ в Берлин през 2002

Ели Уизъл иска да противодейства на забравата и безразличието спрямо холокоста

Като професор изследва и преподава юдаистика. Последният му засега роман "Случаят Зондерберг" излезе неотдавна във Франция. В него Уизъл описва конфликта на младото поколение в Германия с т.н. "поколение на извършителите. Всъщност от спомените би трябвало да го обзема слабост, но точно обратното се получава, казва писателят:

"Какво е свидетелят, ако не някой, който има какво да разкаже и който живее само с измъчващата го потребност да го разкаже. Без спомена няма култура. Без спомен нямаше да има цивилизация, общество, бъдеще".




Подобно съдържание