1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Eвропейският съюз под егидата на Финландия

На 1-ви юли Финландия поема председателството в Европейския съюз. През оставащите шест месеца от годината погледите на европейците ще бъдат насочени към Хелзинки

default

Ще остави ли Финландия своя „северен“ почерк в решаването на проблемите, пред които е изправен Брюкселският клуб? Коментар от Емил Попов

Финландия е най-северната стая в общия европейски дом. Макар че по територия страната е три пъти по-голяма от България, населението й едва надхвърля 5 милиона жители. „Суоми”, както наричат финландците родината си, е известна с хилядите езера, които покриват над 10% от площта й.

В своята многовековна история Финландия твърде кратко е била самостоятелна. След 7 столетия в пределите на Швеция, с договора от Хамина през 1809 г. страната е присъединена от цар Александър I към Руската империя. Едва на 6 декември 1917 г., в размирните времена след Октомврийската революция, Финландия придобива своята независимост. Но макар и самостоятелна, страната продължава да е жертва на геополитическата си съдба, която й отрежда незавидната роля да граничи със Съветска Русия. В годините на Студената война Финландия остава неутрална. Независимо, че с името й се свързва Хелзинкският процес от средата на 70-те години, страната не е особено популярна на запад. Мнозина дори неправилно я причисляват към Източния блок. Същевременно самите финландци десетилетия наред, когато пътуват до Париж или Лондон, казват че „отиват в Европа”.

В икономически аспект Финландия, която днес заради динамиката си е наричана „Япония на Севера”, дълги години е била изостанала страна. В началото на 50-те години асфалтираните пътища са били няколко стотин километра, а броят на конете е превъзхождал седемкратно броя на автомобилите. Днес финландците успяха чрез „Нокиа” да завладеят пазара на комуникациите, което на пръв поглед е твърде странно. Самите те не са много разговорливи и са известни по-скоро с мълчанието си. За тях Бертолд Брехт с ирония подмята, че „мълчали на два езика”, защото част от населението говори шведски. Самият финландски е част от угро-финската езикова група. Сроден е с естонския и унгарския и няма нищо общо с индо-европейските езици. Ще успеят ли финландците, заставайки на председателския пост в Европейския съюз, да помогнат на европейците да намерят общ език, що се отнася до нерешените проблеми?

Най-важният проблем, от който зависи и бъдещото разширяване на Европейския съюз, е ратифицирането на Конституцията. Макар че никой не очаква Финландия да разплете този сложен възел, все пак тя би могла да даде положителен пример. И наистина, очаква се през септември финландският парламент, носещ звучното име Едускунта, да ратифицира Европейската конституция. Така Финландия се дистанцира както от Великобритания, така и от скандинавските си съседи Дания и Швеция, които са отложили ратифицирането за неопределено време.

Една от приоритетните области на финландското председателство ще бъде енергетиката и по-конкретно осигуряването на енергийните доставки от Русия. Още отсега руският президент Владимир Путин е поканен на срещата на върха на европейските държавни и правителстевни глави във финландския град Лахти, която ще се проведе на 19 и 20 октомври. На Финландия сякаш й приляга да посредничи в отношенията между Европейския съюз и източния й съсед Русия, с която я „свързва“ над 1000-километрова граница.

Като цяло, никой не очаква от финландското председателство „чудеса”. Но вероятно това е шансът на Финландия, да върне Европейския съюз към ежедневните проблеми, решавайки ги не емоционално, а с типичната северна рационалност.