1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Eвропейският омбудсман или къде могат да се оплакват европейските граждани

Като всяка бюрократична структура Европейският съюз също допуска нередности и грешки. Твърде често жертва на Брюкселските институции са обикновените граждани. Къде могат да се оплачат те, когато са засегнати от произвола на европейските органи? Коментар от Емил Попов

Европейският парламент в Брюксел

Европейският парламент в Брюксел

Член 138 „е“ от Маастрихтския договор, подписан на 7 февруари 1992 въвежда институцията на европейския омбудсман. Това е лицето, към което гражданите на Европейския съюз могат да се обръщат със своите оплаквания. Думата „омбудсман”, която навлезе и в българския език е от шведски произход и означава „посредник”. Това, че терминът идва от Швеция, съвсем не е случайно. Още през 1809-та година, след реформа на конституцията, шведският парламент за първи път в Европа избира омбудсман. Той е независим от краля и следи за нередностите, допускани при управлението на страната. Според една от версиите, шведите са взаимствали тази система от Османската империя, където е имало подобна институция. Повече от век Швеция е единствената страна в Европа, в която има омбудсман. Едва през 1919 тази институция е въведена и във Финландия.

Първият омбудсман на Европейския съюз е финландецът Якоб Сьодерман. Той е избран от Европейския парламент през 1995 и остава на този пост до 2003, след което на негово място идва гръцкият професор Никифорос Диамандурос. По време на избирането си Атинският политолог има вече петгодишен опит като омбудсман в Гърция. Към него днес могат да се обръщат всички граждани на Европейския съюз, включително и по електронен път. На интернет-страницата на Никифорос Диамандурос има опростен формуляр, който съдържа 9 точки. Всеки, който по своя преценка е станал жертва на произвол или допусната нередност от страна на европейски орган, може да се оплаче. Изключение правят оплаквания, които засягат правораздаването на Европейския съд в Люксембург. Те не влизат в компетенциите на европейския омбудсман.

През 2005 г. в бюрото на Никифорос Диамандурос на авеню „Робер Шуман“ в Страсбург са постъпили 3920 оплаквания. Той е длъжен да провери, дали те са състоятелни, да се опита да посредничи пред съответния орган и да предложи решение на възникналия проблем. Класацията на органите, към които има оплаквания се води от Европейската комисия. През миналата година 68% от случаите, в които се намесва европейският омбудсман, са свързани с нередности, допуснати от Комисията.

Като цяло гражданите се оплакват най-вече от липсата на прозрачност и честите откази, да им бъде дадена информация. Следват злоупотребата със властта, дискриминацията при провежданите конкурси, мудността и излишното бавене от страна на европейските органи. Най-много оплаквания – на брой 775 са дошли от Испания, следвана от Германия – 410. Класацията на новоприетите страни се води от Полша, с общо 346 оплаквания. Според статистиката на самата институция, европейският омбудсман е успял да помогне в 75% от случaите.

И все пак, независимо от саморекламата, с която изобилстват годишните доклади на европейския омбудсман, неговата институция не е особено популярна. Постъпващите няколко хиляди жалби са нищожни в сравнение с броя на жителите на Европейския съюз, които надхвърлят 450 милиона. Едва ли това означава, че европейските органи са особено коректни и не допускат грешки. По-скоро гражданите гледат дистанцирано на Евросъюза, водени от максимата: “Бог високо, цар далеко.”